Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЗА ИМАНЯРСКОТО ОТКРИТИЕ В МОГИЛАТА КАБИЮК

1. ОТКЪСИ ОТ ПЕЧАТА

        Зидове на голяма постройка са били открити до голямата могила в Кабиюк. Днес находката представиха депутатът от НДСВ Светослав Спасов и професор Рашо Рашев от филиала на Археологическия институт с музей към БАН. До находката се е стигнано преди 3 седмици когато при дълбока оран е открит камък с надписи и знаци по него. Той е датиран към 9 век, защото на него може да се видят както езически символи, така и християнски кръст.

    Земеделските работници са показали на археолозите изкопи, направени от иманяри в близката гора, разкрили основите на голяма каменна постройка с размери 20 на 40 метра. Досега учените са смятали, че в Кабиюк е имало само землен лагер, но не и масивни градежи. При прокопаването на тунелите обаче иманярите са раздробявали големите камъни и така надписите по тях са унищожени. Предполага се, че те се търсили вратата за голяма зала, напираща се под могилата, в която има или несметни богатста, или са погребани български ханове. В понеделник ще се проведе съвещани  е между представители на РУГ, РИМ, РИОСВ. Те ще подготвят искане терена да бъде обявен за културен обект. Това ще доведе до разрешение да бъдат изсечени дърветата, израстнали през последните 30 години над зидовете на сградата, за да бъдат извършени разкопки. Докато учените започнат работа, районът ще се охравяна по-сериозно от полицаи.

Полицията поставя района под охрана, тръгват разкопки

Иманяри откриха “индустриалната зона” на Плиска

КРАСИМИР КРУМОВ

СНИМКИ: АВТОРЪТ

Проф. Рашо Рашев и депутатът Светослав Спасов разглеждат най-големия тунел, изкопан от иманярите. По камъка, намерен в полето (на долната снимка) има както кръстове, така и символи на почитта към Тангра.

    Иманяри са попаднали на неподозирани сгради от времето на първата българска държава, за които се предполага, че са част от втората по големина фортификация след Плиска, по-голяма по площ от тази във Велики Преслав. Находката в района на държавния комплекс "Кабиюк" беше показана за първи път пред журналисти вчера от депутата Светослав Спасов и от шефа на комплекса Димитър Славчев. Откритието е важно и ще допълни представата за този район, каза пред "Монитор" вчера директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Дечко Лечев. Досега се е предполагало, че в землището на "Кабиюк" има останки от римска вила, но това, до което са стигнали иманярите показва че става дума за много по-голям комплекс от хански тип, разпрострян на площ от около. 3500 декара.
Първа на огромен каменен къс, част от зидана стена попаднала агрономката Ваня Русева с работници от "Кабиюк". Върху камъка имало издялани кръстове, букви и езическият знак IYI, с който се обозначавал Тангра. Това позволявало да се датира камъка към девети век. С фадрома каменният къс бил закаран до музея на "Кабиюк". Това нищо не е, вие да видите какво става в пояса, реагирали работници. В горичката край полето Русева и шефът на "Кабиюк" попаднали на цели траншеи и тунели, прокопани от иманяри, които стигат до огромни стени.

    Вероятно са мислели, че това е врата към съкровище, към имане, коментираха вчера историци. Заедно с журналистите на мястото на находките пристигна и шефът на полицията в Шумен комисар Валентин Александров, който обеща да постави района под охрана, тъй като след публикации в медиите може да се очаква още по-голям интерес от иманяри. От Филиала на БАН в Шумен са подали молба за разкопки по спешност, но казусът се усложнява, тъй като теренът на разкопките се намира в горски фонд и е необходимо и разрешение от Регионалното управление по горите за изсичане на част от дърветата.
    Според една от хипотезите откритите зидове може да са част от нещо, което със съвременната терминология може да се нарече индустриална зона на първата българска столица Плиска и "военен" завод, където са отглеждани коне за войската, произвеждани са шлемове, мечове, тарани, но това е хипотеза, която трябва да бъде проверявана. Разстоянието до Плиска по права линия е към 12 километра. Другата възможност е постройките да са част от ханска резиденция.

 2. НАШ КОМЕНТАР

В същност, намереният археологически обект – могилата Кабиюк (Ниска могила - турски), се намира в землището на с. Коньовец, на 12 км североизточно от Шумен и на 10 км западно от Плиска. В това землище се намира основаният още през времето на Мидхат паша конезавод за елитни коне. Днес този завод е едно от малкото останали държавни предприятия у нас. Нарича се комплекс "Кабиюк" и включва освен конезавода още и Музей на коня - единствен в България и Музей на Съединението, помещаващ се в лятната резиденция на княз Александър Батенберг в селото. Поземления фонд на комплекса "Кабиюк" - обхваща площ от 358 дка. В тази площ се  намира и една могила, наречена Кабиюк, отдавна обявена като защитен обект за опазване на разнообразната степна растителност, различна за всеки скат на могилата. Това е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. "Могилата"е включена в организираните туристически маршрути при посещения от наши и чуждестранни туристи.

Какво разбираме от всички тези съобщения? Разбираме, че близо до конезавода и могилата, от няколко месеца копаят иманяри, естествено нощем. Прокопават тунели, изкарват навън камъни, някои с прабългарски знаци и рунически графити по тях. Търси се нещо голямо, естествено злато. Някой варварин се опитва да забогатее, като руши историята на народ от 8 млн. живи и още 100 пъти по толкова мъртви хорица. И никой от този конезавод не е видял нищо, не е чул, не е разбрал, не е съобщил, не се е възпротивил. Един ден, при оран в полето наблизо, плугът изкарва камък с такива рунически знаци. Случайно агрономката го вижда и съобщава в музея. Идват музейните специалисти да се порадват на откритието и най-неочаквано научават от други работници, че подобни камъни се търкалят и въргалят от месеци до близката могила, извадени от работливи иманяри. Изненадата е пълна, защото тази могила е считана от специалистите за земен вал или най-много за римска конюшня. Специалистите грешат, но не и иманярите, които знаят легендата за древното съкровище, заровено в тази могила, разположена на 10 км от Плиска по пътя на смъртта.

Какво ще стане по-нататък? Естествено, палавите иманяри никой няма да ги потърси. Ако не беше агрономката, те сигурно щяха да извадят 100 – 200 грама злато (около 300 лева), изпочупвайки десетки камъни с руни и надписи с неоценимо значение за тези, основали държавата, която днес така енергично се краде. Това ще даде възможност на учените да продължат да твърдят, че няма други данни освен тези, показващи, че основателите на държавата са случайни скитници, безкултурни номади и битови крадци. Всъщност, безкултурните номади и крадци са между нас, а ние търпим техните кражби, мързелуваме и се спотайваме.

 06 май 2007

За находките, открити в прабългарски биритуален некропол в Балчик, както и за изложбата, представяща част от откритията "Изгревът на България" Агенция “Фокус” разговаря с ръководителя на разкопките проф. Людмила Дончева

Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски биритуален некропол край Балчик е най-ранният
09 август 2008 | 22:26 | Фокус

Фокус: Проф. Дончева бихте ли разказали нещо повече за разкопките, които ръководите на прабългарския некропол в Балчик?

Людмила Дончева: Ние разкриваме този некропол в продължение на седем години. Той е открит случайно от войници, които копаят изкоп. В продължение на три години по него е работил колегата Марин Димитров, след това аз и моят екип сме проучвали некропола като част от историята на Добруджа. Интересът ми към този некропол нарасна. Всяка година моят екип разкрива към 30-40 гроба и вече сме разкрили почти 200 гроба на площ от 1 декар. Понеже има интересни находки и за нас това е най-ранният некропол от известните досега ритуални прабългарски некрополи, решихме да запознаем обществеността на Балчик като направим една малка, скромна изложба на най-впечатляващите материали, открити досега. Това са предимно керамични съдове, съпроводени с много фотоси и графични рисунки на гробове, както и някои метални предмети.
Тъй като разкриването на некропола се финансира преди всичко от община Балчик, както и от Националния археологически институт с музей при БАН, много от находките се намират в София. За изложбата сега ние ще използваме само експонати от музея в Балчик. Показваме интересни керамични съдове, защото прабългарите са били много добри грънчари. Некрополът ни разкри много неща с византийските токи и металните предмети, които открихме, датиращи от втората половина на VІІ век. Това доказва, че е един от най-ранните български паметници, тъй като прабългарите са дошли с тези ковани принадлежности и са донесли керамичните съдове и традиции в керамичното производство. Те не са номади, а уседнало земеделско население, което е основало прабългарско селище, което за сега не знаем къде е, но знаем постоянния некропол на това селище.
Некрополът е бил биритуален и едни погребения са извършвани чрез изгаряне, като кремацията е два вида - в камери и ями. За разлика от славянските некрополи, където преобладават погребения в урни, в този некропол не сме открили нито един съд, който да съдържа изгорели човешки кости. В другите гробове погребението е извършвано чрез полагане на трупа в ями. И двата вида гробове са разположени много близо и не се разграничават по инвентар . Гробовете с инхумация, тоест с полагане на трупа са ориентирани преди всичко от север на юг. Мъртвите са погребвани по гръб с опънати покрай тялото ръце. Има и гробове, които са ориентирани юг-север, запад-изток, изток-север, като всички те са езически. Откриваме детски черепи с деформация, един елемент в погребалния обред и в традиционния живот на прабългарите да деформират черепите на децата.

Фокус: Как е ставала тази деформация?

Людмила Дончева: Чрез кръгови превръзки и силно стягане на главата на децата. Има случаи на деца, починали в следствие на тези превръзки. Това е традиция, която води началото си още от египетските ритуални погребения. Някои смятат, че това е символ на власт. Разбира се не всички черепи, които откриваме са деформирани.

Фокус: Колко експоната ще представите?

Людмила Дончева: Съдовете са подредени в три витрини, а иначе имаме табла и стативи с много рисунки и фотоси от момента на разкриване на гробовете.

Фокус: От колко души се състои вашият екип?

Людмила Дончева: Моят екип е много скромен, състои се от 8-9 души, всички те с висше образование. Ние копаем сами, защото в Балчик не можем да намерим работници. В екипа ми има инженер, геодезист, антрополог, трима докторанти по средновековна археология, магистри по археология, учител, както и приятели на хора от моя екип, които идват да ни помагат.

Фокус: Бихте ли го свързали с други некрополи, които се намират в близост?

Людмила Дончева: Да това е некропол, който принадлежи към ритуалните некрополи. Такива некрополи у нас има в Северна и Южна Добруджа. В Северна Добруджа са известни около 30 разкопани некрополи, а има и други, на които са набелязани местата, но не са извършвани проучвания. Примерно, най-голям от проучваните некрополи е този при село Топола - Каварна, който се намира на 10 км., северно от нашия. Между двата некропола има много общи елементи. Но при некропола при село Топола има и една група християнски гробове, докато при нас всичко е езическо. В некропола при с. Топола има погребения и в урни - при нас такива отсъстват. Има много общи черти в керамичните съдове, открити в двата некропола, както и в някои ритуали - маркиране на повърхността с камъни, поставяне на въглени и печена глина от кладата в гробовете. Има много еднакви елементи, но има и различия. За нас най-ценните факти, датиращи археологическия обект са тези византийски токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета, каквито се намират в Крим в некрополи от средата и края на VII век. Такива находки има и в Централна Европа в аварските некрополи. Материалите от тези некрополи, проучвани в Унгария и в Словакия ни помага да датираме нашия некропол и да го определим като най-ранно българския. За нас това е особено ценно, защото в една ранна епоха, в ранните материали на славянина и за прабългарина почти не са известни и открити.

Фокус: Затова ли изложбата се казва “Изгревът на България”?

Людмила Дончева: От една страна, защото това е най-ранният некропол, а от друга страна на това място, където е некрополът, слънцето изгрява точно зад хълма.

Фокус: Какви животни открихте?

Людмила Дончева: Много домашни животни - крави, овце, телета, волове. Миналата година открихме един троен гроб на мъж, жена и дете, в който в жертва бяха принесени две крави, две агнета и едно теле. Това са скъпи жертви, защото да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е лукс, дори за нашите времена. В едни гроб са погребани пет животни, защото прабългарите са вярвали в задгробния живот и са смятали, че по този начин ще осигурят храна на мъртвия в другия свят.

Фокус: Какво е посланието на този изложба?

Людмила Дончева: Искаме да запознаем обществеността в Балчик с това, което правим. Ние извършваме строго научни проучвания с пълна документация и нека хората да знаят, че тук освен храмът на Кибела се намира и друг много по-скромен паметник, но за сметка на това пък наш от времето на основаването на българската държава. Хубаво е, че изложбата съвпада с “Дните на морето” и в летния сезон може да бъде видяна и от гостите на Балчик.

Десислава АНТОВА