http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ СЪВРЕМЕНИ, ДИАЛЕКТНИ И ЖАРГОННИ ДУМИ ОТ ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.

ЧАСТ – 2

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru  )

1.     кавал – български народен инструмент. Официално думата се смята за турцизъм, от едноименното kaval – духов музикален инструмент. /ВК-ТРТБ,стр.103/ Самата дума има ирански произход, от иранското, авестийско kavi – певец. Иранският корен *kauëh- , означава плача. В санкритски kavi – викам, плача, в осетински иронски kæwyn, koyd, дигорски kæwun, kud – плача, също kuwd – поминателно събиране, където се оплаква починал родственик. /Ch-DIV/ Също в германските езици, немското qual, старовисоконемското quëlan, холандското kwaal, старосаксонското quâla, англосаксонското cwalu и литовското gèlti – тъга, дало славянското жал. /СМ-ИС стр.67/ Също в старогръцки klao, албански kĺań – плача. Протоиндоевропейски *klaw- плач. /IEE/ Така че кавал е означавало инструмент с тъжна по звучене мелодия. В чувашки откриваме интересен паралел  kěvě – мелодия, напев, kěvěčě – музикант. Свързва се с древнотюркското *küj/köj - глас, старомонголското kög, съвр.монголскоот xög – музика. Според Г.Рамстед прототуркското kök и протомонголското kög – глас, песен, са заети от китайски, - khyog, cjuj – песен, мелодия. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.268-269/,/ДТС,стр.311-312/ Очевидно е че чувашката форма показва ирански паралели. Кавалът е популярен балкански народен дървен духов инструмент, познат в България, Балканите, Турция, Армения /блур/ и Кюрдистан /блул/. Представлява цилиндрична триставна дървена тръба, с 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори – душници. Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Интересн факт е че кавалът е един от най-разпространените инсрументи в Синцзян, сред тохарите от Куча. Наричал се е bili /сравни с арменското и  кюрдско название/ Изготвял се е от бамбук и е имал 9 отвора и мундщук. Попада в Китай, през ханското време, 2 в.пр.н.е. от Куча. Изработвал се с дължина между 19 и 45 см. Звукът които произвеждал бил пронизителен и тъжен. Китайският автор Ши Шо пише “Когато хусците /т.е. белите варвари, тохарите/ слушали мелодията на били, плачели и ридаели”. Инструментът е зает по-късно и от уйгурите, които го нарекли boliman. /БЛ-ВТДРС-2000,стр.467-468/ В кховарски, кавал, флейта – beluw. И така виждаме че кавалът се появява в Синцзян именно като инструмент с тъжно звучение, факт потвърждаващ се и от етимологията на иранския корен на понятието. В основата на bili което е китайската форма на тохарската дума, вероятно стои тох./б/ p.lw – тъжен, жален, pils – тревога или pi – свиря. /DA-DT-b/ Чрез китайски, или директно от тохарски е заето и тунгусоманчжурски bileri – свирка, кавал. /ССМЯ,стр.84/ Може да  посочим ясен паралел с ирландсконо bîilleach, beul, английското blub – плач, blue – тъга. /EDGL/ От този индоевропейско корен *bhlēw/*bhlōw – тъга, плач, е и славянското *bolь – болка. /IEE/  Много по-вероятно е българите да са донесли този инструмент на Балканите, така харктерен за народната ни музика! Интересен паралел е и ирландското ceoil – музика, музикален инструмент. /ЕID/

2.     кака – по-голяма сестра, или обръщение към по-възрастна жена. Думата няма славянски аналогии. Най-сходни са нуристанските паралели: В хинди-урду akkā, кашмирски kyā - кака, нуристанските езици: камавири /башгили/ kâk'uñi-štri  - вдовица, kâñ'aštot – по-малък брат на бащата, чичо, kâñ'ašti-nua  - по-малка сестра на майката, леля, пашаи kākūˊ- момче, kākī – момиче, шина kāko – по-голям брат, kāki – по-голяма сестра, в дравидските езици, в телегу akka, тамилски *akkai, akka – по-голяма сестра, телегу kakka – чичо. В  ягнобски  ako – по-голям брат. /МА,ЕП-ЯТ/ Българскто  кака, според П.Добрев, е от един произход с искашимското kakik, мунджанското kaka – обръщение  към  по-възрастна  жена. /ПД-ЕАКБ стр.94/ Думата е с ностратически паралели *`v`wḳ`v – съпруга. Протоалтайската форма е *ò[k`]è – жена, съпруга, в старотюркски ög, турски öke, öge, уйгурски uka, hükä – майка, сестра, в казахски, киргизки üke, узбекски ükə, турски öke – по-млада сестра, в монголски *okin – дъщеря, сестра, тунгусоманчжурски uku-čēn, uki - снаха, японски oku, óku-san – жена, съпруга. Протоугрофинското *ewkk`v – баба, във фински eukko, удмурски jükâ, унгарски ik, ike, ük - баба, ükanyа – прабаба. В  манси  kaŋk, хантски qaqy – брат. /IEE/,/VS-ETD/ Виждаме че българската дума е най-сходна с нуристанските понятия.

3.     калина – невеста, жена. Българската дума калина означава зълва, невеста. БЕР посочва връзка с келтското /ирландско/ caile – момиче. Етимологични паралели: В тох./б/ kl-ye, klaina – жена, kal.l – утроба, матка, cmol - раждане. /DA-DT-b/ В келтски clann - род, в етруски clan - син. /EEG/ В протоиндоевропейски *gwen[a]-, *gwnā- жена, ирландски caile, caileag, cailin – момиче, любовница, caillech – възрастна жена. В угрофинските езици, в хантски küli, удмурски kall, коми kev, фински käly, естонски käli, вепски  kälu, мордвински  kiajalo – снаха, в  удмурски  kыšno - жена. /VS-ETD/ В таджикски, ягнобски kelin – невяста, булка. /МА,ЕП-ЯТ/ Виж протоалтайското *kune˜g, тюркменското k.ni –  нова жена, турското küni, gönü, günü, kаjăn – жена, придобило разпространение в български като кадъна. При балкарците klaina означава калъм, откуп за невестата, а kъаtin - невеста. В киргизки, казахски, узбекски, южноалтайски, тувински kelin, хакаски kilin, татарски kilen, тюркменски, турски, гагаузки gelin, якутски kijiit, чувашки kin – невеста. /VS-ETD/ Старостин посочва сходните алтайски понятия kunēg, тюркското güni, японското kūanani – жена, наложница. В японски *kuanami – съпруга. /IEE/ Може да посочим също баското kolko, грузинското kali – женски бюст. /БКС/ Палеолитните корени на понятието не будят съмнение, но българската форма е най-сходна с тохарската и респ.с келтските.

4.     калпак – шапка от овча кожа. В БЕР тази дума се смята за турцизъм от персийски. Съществува  в  руски  и  украински – колубки, колпак, ковпак, в чешки klobouk, klobúk – шапка, среща се в албански и румънски. Е.Боев смята че калпак е българска дума от предосманско време.  Етимологични паралели: В тох./б/ kalapak – вид  украшение за глава, свързва се с тох. lap – чело, глава  /б.а. сходно със славянското лоб – чело/, в хотаносакски – kalapaka. /DA-DT-b/ В осетински хъыlpаkъ, искашимски kъla, talpak, вахански pukъl, сариколски  tumagh – калпак. /IED/ В тюркските езици освен  калпак се използва и телпек – шапка от овча кожа. Старостни посочва протоалтайското *kàla/*k,-e-/, тюркското *kalpak, монголското *kalbaŋ, χalbang, тунгусоманчжурски  kelke, kelpeke, корейски *kár – шапка. /S-AE/ Тохарската същност на калпак се потвърждава от семантиката свързана с lap – чело, глава, т.е нещо което се слага на главата. Наличието на думата в румънски и албански /където са българска заемка/  показва старобългарска етимология. Разбира се вероятен е и  тюркски  произход, свързан със зазелването на печенези и кумани по българските земи.

5.     камбична – да катурна, да обърна, камбур - гърбав. /СИ-РРОД,стр.187/  В староиндийски kubhrá, kūbara, осетински guыbыr – гърбав, извит, дъговиден, извито дърво. Също в осетински kъæmbыr – надвиснала скала.  /ОРС/,/IEE/

6.     канара – скала, голям камък. Тази дума, според БЕР се свързва с персийското känār, което пък отсъства в турски. В турските източници, според БЕР канара е  посочена за българизъм. В турски съществува дума канара но със съвсем друго значение – кланица, от турското кан – кръв. Така че канара е типична прабългарска дума. Като топоним е широко разпространена в Македония: Канина, Канин, Кенали /знаменитото село Кенали – място на голямо сражение и победа на българските сили по време на І-та Св.война/, Каначе, Канарево. /АС-БПСР,стр.43/ Етимологични паралели: В пехлеви kānar e бряг, покрайнина. /ИС-ПРС/ От същия корен в осетински kæron, ягнобски xani, кюрдски kenar, пущунски ka'nar, талишки kêno, персийски kenare, шугнански kinora, гилянски kênеr, хинди-урду ćaţān, кашмирски kañi-āra – камък, скала, граница. /VS-ETD/ П.Добрев също посочва памирското kanora – скали край селище. /ПД-ЕАКБ,стр.94/ Сходно понятие и в келтските езици, в ирландски carn, cairn, кимвърски carn, бретонски karn – купчина камъни. /EDGL/ В тох./б/ kank – камък. /DA-DT-b/  Канара е от ясен ирански произход.

7.     каня, каня се, чини ми  се – искам, смятам да направя нещо. Каня няма славянски паралели. Но може да посочим аналогичните, в тох./б/ cank – мисля, чувствам, изразявам  благодарност, kān – искам. /DA-DT-b/ В  пехлеви  kām – желая, искам, kunishn - деяние. /ИС-ПРС/ Прототохарската форма според Д.Адамс е kān – изпълнявам, пораждам, създавам, чийто аналог е фригийското kan – мисля, говоря, ирландското cinn – смятам, решавам, осетинското kænыn – правя, санскритското cinta – намерение, citān – мисъл, палийското cinteti – замислям нещо, българските чиня и каня. Чиня – мисля да направя нещо, смятам, замислям действие и каня се – мисля, смятам да направя нещо. Според  Шафарик словашкото čini sa mi – чини ми се, е средновековна българска заемка. /БЦ-ИБЕ-1,стр.57/ В руски чинити, чешки činiti, полски – czynici, сърбохърватски и словенски čieniti, в полски czyn, чешки čin, сърбохърватски и словенски  čijn – делo, работа. /D-SIL/ Самият глагол činа – искам, смятам е от ирански произход. Каня, поканвам – т.е. извиквам някого, аналогична на осетинското хоnыn – каня, призовавам. /ОРС/ Думите с корен каня нямат славянски аналогии, а чиня е заимствано чрез старобългарския език. В БЕР ги свързват с общоиндоевропейското *can – задоволявам, осъществявам. Възниква въпроса как тези нетипични за славянските езици са попаднали в български? Чрез прабългарите със съответната иранска и тохарска етимология. Наблюдават се и алтайски ностратически палралели. Старостин посочва протоалтайското čino – способност, сила, съответно в монголски čine`e, корейски c``n, японски tinam. Също протоформата kāna, тюркски  kān, монголски  kanu, тунгусоманчжурски kandari, японски kánáransu, също протоалтайското kā`nt`v, монголското kan/t/u, тунгусоманчжурското kānta – със значение да съм удволетворен, задоволен, да достигна, да  получа. Дори в ескимоски *kaŋi`а-(ci-) – смисъл, правило. /S-AE/ Сравни с българското кандисам – да се удволетворя, достатъчно, което се смята за  турцизъм. Но в осетински откриваме също kаnd – толкова, достатъчно, така че не е изключено и предосманско присъствие на подобно понятие в български. /ОРС/

8.     карам се – враждувам, проява на агресивно поведение, карез – отмъщение. Има ограничени славянски аналогии, които са старобългарска  заемка. В  чешки  karati, полски  karac`, сърбохърватски, словенски karati – ругая, упреквам. /D-SIL/ П.Добрев посочва памирското qar – гняв. /ПД-ЕАКБ,стр.96/ Етимологични паралели с хетски arsanniiea, тох./б/ karr – ругая, санскрит hari, староперсийски kara – война, протоиндоирански hirs, hrhs, санскрит rs, ārs·yant, хотаносакски arejsa, авестийски arāsiiat, согдийски `rsk, пехлевийски arashk, ягнобски, пущунски и персийски rašk – завист, ненавист. /VS-ETD/ В осетински ræst – болка. /ОРС/ В тох./б/ rser - ненавист. /DA-DT-b/,/L-IAIL/. Също в древногръцки koiranos, келтски cuire, ирландски  garg, старонемски heer, съвр.немски krieg, литовски karas - гняв, война, руски  покорить – покорявам, латински  carinare – ругая. Така че ако карам се е от прабългарски произход, най-сходно е тохарското понятие. Карез се смята  от БЕР за турцизъм, от арабо-турското garez – омраза, което е повече от съмнително. Откриваме в руски карёза, карзуй – злобен, подмолен човек, според Фасмер е „тъмна дума”. Най-близко е осетински kars – сърдит, пехлеви kārezār – битка, ягнобски qarz – дълг, отплата. /ОРС/,/ИС-ПРС/

9.     карам – вървя, върша нещо, кретам - движа се бавно. Етимологични паралели: В тох./б/ carit – движение, поведение, в  хотаносакски carita, тох./б/ kritām – игра, развлечение. /DA-DT-b/ В санскрит cari, протоиндоирански čārh, krami, авестийски carān, xrāmh, староперсийски abicar, `xr`m, согдийски x`r`m, съвр.персийски xirā, вахански  kъrъm – движа се, карам, крача. /L-IAIL/,/Ch-DIV/ В пехлеви  kār – работа, kardan – работя, върша нещо, правя. /ИС-ПРС/ Също  санскритското hgar, авестийското gār, средноперсийски wygr`, согдийски h`ngr, партянски wygr`s, язгулемски  jir, jird, ягнобски ŷr, uŷroās, рушански, хуфски arakat, пущунски angir, осетински ænkaryn, nkard – проявявам активност, действам, осетинското qaryn, qapd – моля, искам нещо, накарвам някого за да свърши нещо. /Ch-DIV/ В пущунски kar – правя нещо, движа се, върша нещо, виж също kār - работа. /ПД-ЕАКБ,стр.98/ В кимвърски kerdhes – разходка, в  ирландски  cаr, cor, сaraich, староирландски  curu, gyros - движение. /EDGL/  В  етруски  cari, cer – правя нещо. /EG/  Българското  карай, карай  да  върви,  как  я  караш, са изрази напълно идентични с пехлевийското kār – работа, санскритското cari и  тохарското carit – движение, поведение с които етимологичната връзка е несъмнена. Осетинските форми стоят близко да българското карам, накарвам – заставям за действие. Сравни тох./б/ kritām – игра, развлечение, санскритското krami, авестийското xrāmh и българското кретам – движа се вървя бавно. Покорни въстановява  протоиндоевропейското *kret – движа се напред-назад, съответно в галски crottiare, средноирландски crothaim, староисландски hraar, старовисоконемски  hrat, литовски kreču. /P-IEW/ Откриваме  ностратически паралел в баското korrika – бягам, движа  се.

10.           карас – българска диалектна дума, със значение бик. И.Т.Иванов съобщава че в диалекта на с.Самуилово  /Старозагорско/ се употребявала думата карасарски – кравешки и карас – бик. /ИТ-ПБЕ,стр.74/ Откриваме неочаквана аналогия с тохарски и осетински  понятия. В тох./б/ kauurs.e, в тох./а/ kaurs – бик. /DA-DT-b/ Също в осетински kuыr – бик, вол. /ОРС/ Тохаро-осетинно-/пра/български паралел. Откриваме интересен паралел между тохарското понятие с искашимското kurust, korost, йидга karass, осетински qis, талишки xêz, язгулемски kux` – кожа, козина. /VS-ETD/ В ирландски crodh – бик. /IED/ Ностратически паралел показва баското guro, грузинското kuro – бик. /БКС/

11.           кастря – отчупвам, сека. Сравни с пехлевийското  škastran – чупя. /ИС-ПРС/ 

12.           ката, ката  ден – всеки ден, ката, диалектна дума означаваща път, поредност. Смята се за гърцизъм. Но в осетински  хаtt, хаtt rаz – всеки, всеки  път, поредност. /ОРС/

13.           като – частица за сравняване качествата на предмити и обекти. Аналогично в тох./б/ katu – за, така, като, именно, частица за сравнение. /DA-DT-b/ В осетински kædæj – като. /ОРС/ В рушански и хуфски  qod – винаги, обичайно, cod – така. /ВС-РХТ/  

14.           кацам – призимявам се, българска дума нямаща ясна етимологиа. Вл.Георгиев посочва старолитовското skasti, skatau – скачам и румънското cátea – народен танц, като търси връзки със скачам, което е слабо убедително, напълно погрешно. /ВГ-ВБЕ,стр.43/ В тох./б/ katso, в  тох./а/ kats, прототохарски *kātsān – корем. Д.Адамс го извежда от хетското katta, kattan – долу, ниско. /DA-DT-b/ В бретонски  kof – корем. Също в удмурски kjöt, ket – корем. Виждаме че тохарските понятия са идентични с българското – кацам, призимявам се, коремът на птицата е най-близко до земята. Кацането не е скок. Хетското katta, kattan – долу, ниско, допълнително го потвърждава. П.Добрев посочва искашимското и ваханско kac /кац/ - слагам отгоре, накланям се. /ПД-ЕАКБ,стр.96/ В хинди kukshi, калашки kuch, нуристански  kutal, пущунски ged.a, xeta, талишки gêdê, шугнански qič, сариколски qeč, хуфски, рушански qoč, осетински   gæstæ – корем, а в дигорски - gac е прелитам, кацам. В лапландски kāhca_it, естонски kātsas, коми kadz, мордвински kačo,  унгарски has – шкембе, търбух, долна част на корема, скут. /UE/ В ингушки kit – корем, търбух. /РИС/ Тохарската етимология е най-убедителна, катцо – корем, кацам – презимявам се, подобно  на  осетинското  гъестъе – корем, гац – кацам, презимявам  се.

15.           кащяло, комай, гачи – защо, нима, струва ми се. Български неславянски частици в изречението. В тох./б/ kattsi, kuce, kuse, в тох./а/ kus, kuc, kusne, kucne  – защо, защо така. Д.Адамс го извежда от  kā + attsi, защо така, аналогично на българското ка+щяло – защо така. Комай има аналози в осетински cæmæj – защо, защо така, cæmæ - ами. Връзката  комай – цæмæй  е  очевидна. Също в палийски  kacci – ли, така ли, kašma – защо. Сравни с българските  гачи – като че  ли, така, къщяло – защо.

16.           кваси, наквасен – диалектна дума /Хасковско/ означаваща мокър, намокрен, навалян от дъжда. Най-близко е тох./б/ swese, в тох./а/ swase – дъжд. /DA-DT-b/ В осетински kævdа – дъжд. /ОРС/

17.           квит – по равно, справедливо. Показва пряка паралел с осетинското kъæjttæj – по равно, согдийското kw`t – имуществени отношения към някого. /ОРС/

18.           кежав, кекав – болнав, мършав. Обяснено е /неправилно/ с  албанското ked – лош. В ягнобски kasal, кюрдски kesad, персийски  käsel, шугнански kasal, гилянски kêsêl, язгулемски kasal, сариколски kasal – болен. /VS-ETD/ В осетински qæс, gæzæ – болен, идентично с българското кекав, кежав. Има и алтайска аналогия. Старостин посочва протоформата kōka, монголското koki, тунгусоманчжурското kuke, японското kākī – увреден, сакат. /S-AE/ Също в угрофинските езици, в марийски kukšэ, kukšo, коми kus, удмурски kes, kos – слаб, сух. /UE/

19.           кекерица – жаба. П.Добрев я свързва с язгулемското kerkeric /керкериц/ - кречетало. /ПД-ЕАКБ,стр.97/  В памирските езици  x'irbij', x'arbej' – жаба. /VS-ETD/ Нашето кекерица е идентично с осетинското хækuъrc – смях, кикот, qar – крясък. В карачаевобалкарски kъыčыrыkъ – крясък, е с осетниски произход. В тох./б/ kery, karia – смях, в тох./а/ kärye – крясък, вик, призив. /DA-DT-b/ 

20.           келемя – неразорана, пустееща, крайна земя, старнище. В БЕР е дадена абсурдната етимология с турското диал. keleme уморен, отпуснат, от арабското kelāla – умора. Трябва да кажем че в  български съществува точна калка на този турцизъм – келеме, обида означаваща неблагонадежден, мързелив човек, проидоха. Така че няма нищо общо с обработваема земя. Съществува и мнение че келемя произлиза от турско-персийското kel – запустяла земя. /СИ-РРОД,стр.200/ Но думата липсва в посочените от Х.Фиюзи персийски заемки в български. В тох./б/ kalymiye, тох./а/ kalime, klime – крайна земя. Според Д.Адамс тези понятия се отнасят за означаване на  крайна, регионална, somo klymi – странична земя. /DA-DT-b/ Сравни с латинското culmen – склон, тракийското kalas – покрайнина, старнище, kapas – склон, кховарското c`uala – склон. Тохарската  етимология точно обяснява българската дума келемя – необработена  земя, старнище. Тохарската етимология е възможна.

21.           келеш – младеж, укорително обръщение. Думата келеш е широко иползвана в разговорния език. В БЕР  я обясняват със заемка от турски, където е навлязла посредством персийски или гръцки, със значение болест по косата – кел, гъбичното заболяване трихофития което води до временно опадане на косата. В иранските езици, ягнобски kalla, кюрдски kele, талишки kêllê, персийски kālle, гилянски kêlle, памирски kālak, язгулемски kal - глава. /VS-ETD/ Келяв, келеш, в персийски означава и крастав. /ХФ-ПДБЕ,стр.46/ Посочените значения /като трихофития/ грубо се разминават с употребата в българския  език. То  е  укорително обръщение към дете или младеж извършили беля, лоша постъпка. Самият факт че българинът употребява думата келеш и към собствените си деца когато го ядосат, показва друг смисъл. Никой не би нарекъл собственото си дете с определение свързано с болест, особено в миналото когато всякакви суеверия са сковавали съзнанието на хората. И този смисъл е твърде прозрачен, ако изходим от тох./б/ kele, в тох./а/ kel – пъп, kālisāke – дете, младеж, хлапак, дребен, дребосък, аналогично на българското келеш – недорастнал, хлапак, напълно в контекста на обръщение към дете или младеж. Келешка работа – необмислена, лоша работа, хлапашка, детска работа. Тохарската етимология е логична. Протоиндоевропейското *k'el означава  младеж, дете, имащо аналог същ в  старогръцкото kelor - син, дете, потомък, в албански  kelýsh – младо животно /старобългарска заемка?/, корнуелски coloin, староирландски cuilēn, литовски kãlē, старопруски scalenix – малко кученце. /IEE/ Съшо в ягнобски  kaltaаk – джудже, осетински gæccil - малък. /МА,ЕП-ЯТ/ Наслагване на сохдни етимологии.  Оказва  се  че  думата kel е съществувала в древнотюркския език където е  озанчавала  пояс,  а  в  монголски  *köjil-sü, тунгусоманчжурски  като  *xulŋu, hefel, hefeli – пъп. Среща  се в унгарски като köldök – пъп. /АС-СНА,стр.195/ Старостин посочва протоалтайското kálo, тюркското kolaŋ, тунгусоманчжурското xala, корейското koran – обхващам. /S-AE/ Tюркското kolaŋ е в основата на идентичното българско колан /пояс/. Всъщност названията на пъпа, пъпната връв и детето, потомъка са свързани с ясна смислова, причинно-следствена  връзка.

22.           кена – момиченце, дете. Етимологични паралели със санскритски knika, kanyaka - девойка, kanta – съпруга, староиндийски  gnā, авестийски  gэnā, γnā, в  арменски  kēn - жена. В  пехлеви kanīg - момиче. /ИС-ПРС/ В санскрит kanya, осетински kyndz, ягнобски kant, кюрдски kenîşk, талишки kinê, персийски kaniz, белуджи  j'inik – момиче, а в искашимски kancani - пруститутка. /VS-ETD/,/IED/ Във  фригийски  knaik – жена, в  немски  gattin - съпруга. В ингушки kīank – момче, чеченски qin – невеста. /РИС/ В чувашки kin – снаха, невеста. /ИА-УСЧЯ/ От индоиранските понятия или от протоалтайското kūŋi – дете, може да обясним етимологията на българскана дума.

23.       кепе, кепенек, кабаница – български диалектни понятия, озночовощи връхни дрехи.  БЕР посочва  кепе, кепенек – ямурлук в Дедеагачко, кавад – женска дреха без ръкави в Банско, кабаница – ямурлук в Ботевградско, Тетевенско, Пещерско, габина – дебел кожух използуван до сега във все още съществуващата ни армия от часовите при много студено време. Думата кабаница е заета във словашки kabaň, от старобългарски според Шафарик. /БЦ-ИБЕ-1,стр.57/ БЕР посочва неубедителна етимология /изключая армейския термин/ с италианското gabbane и производните и в другите романски езици. Но пък В.Д`Амико посочва капана, габбана – като думи-реликти от езика на Алцековите българи, навлезли в съвр.италиански! /ВД-ИБ/ Фасмер посочва руското кабатъ "вид царска дреха, кафтан (17 в.), украински габа, чешки kabat - палто, полски kаbаt, горно- и долнолужицки kаbаt - кафтан, камзол. В основата му според него стои византийското kabdion, kabdhj (Конст.Багрянородни), кафтан, което византийците смятали за персийска дума. Но от гръцки можело да се обясни само българското и сръбското кавад, а не зап.адно и източнославянските форми завършващи на -т. Фасмер смята персийското kabā – кафтан, че най-вероятно е заемка от арабски (Цецес). Възможно е влияние и на долновисоконемското kawati, средновисоконемското gewte – дрехи, доспехи, особено за западнославянските форми. Каба се нарича горната дреха, кафтана при персите и грузинците. В осетински kъaba /къаба/ - женска горана дреха, рокля, gæbыnа – дюшече, постелка, обясняват етимологияна на българското понятие. В кховарски kopes – женска шапка. В тох./б/ kepes – дрехи, одежди. /DA-DT-b/ Има аналог в чувашки където kep е дрехи. Понятието е с безспорни ностратически произход. Старостин посочва протоалтайското kiùp`u, *kobe/˜-i/, тюркското k`p, köpe, köp,*köbüŕ, *kebiŕ, монголското  *kubča, японското kib, kùpa, köbuŋ, ойратското köböŋ, тунгусоманчжурското kupen, kubun, *kuberi, означаващи тъкан, дрехи, памук, коприна. Друг корен е č`opá, тюркски čap, монголски čuba, тунгусоманчжурски čop – дрехи. /S-AE/ В кетски  qabeŋ – горна  дреха, палто. /S-YE/ Турското kaput означава шинел. /СИ-РРОД,стр.190/ Сравни българското шуба с монголското čuba. Б.Цонев посочва унгарското suba – шуба като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.170/ Може да посочим и сходното с алтайските понятия тохарското kampal – памук. П.Добрев посочва че в памирските езици памука се нарича  кебас, кабес, капас, за разлика от персийското пахта – памук. /ПД-БКП,стр.206,209/ Явно в основата им е тохарското kampal. Предвид и паралела в езика на Алцековите българи, може да смятаме че думата е съществувала при прабългарите, аналогично на аланските /осетниски/ примери.

24.           кика – перчем. Етимологични паралели с тох./б/  saku – коса. /DA-DT-b/  С тохарската дума, може  да свържем осетинското dzыkku – коса, хотаносакското sakṣ̌a, ваханското ṣ̌afš – коса, козина и угрофинските, в манси sag, хантски sög, sugêm, унгарски haj, удмурски sü, коми si, марийски xoj, лапландски sejjp, фински säie, естонски seige, мордвински šeer', вепски siim – коси, общоугрофински *kalke - плитка, както и протоенисейското suk, котското šugai, šokai – коса, косми. В киргизки, карачаевобалкарски čač, tjuk, kъыl, хакаски  sas, якутски as, тувински čaš, узбекски soč, казахски šaš, татарски čəč, čəčan, турски saç, гагаузки sač, чувашки çüç, тюркменски  sač - коса. /VS-ETD/ В санскрит čikhā, stuka – перчем, в кашмирски  shikhāh, shēkhar, tshôgu, zath – плитка, калашки chawar, осетниски kъæm, styg, шугнански kagak, язгулемски  kayak – къдрици.

25.           кина, откинвам – диалектна дума означаваща късам. Етимологични паралели: В тох./б/ kānt – трия, търкам, чегъртам, правя нарези, драскотини, дълбая, kānts – режа, поразявам. Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското ghen, ken – резка, драскотина, рана. /DA-DT-b/ Виж осетинското аkuыnæg kænыn, ingæn, kænd, nikaæ, санскритски khan, авестийски skand, kan, староперсийски kantanay, средноперсийски kyn, knyd, kyny, пехлеви kandan, kan, кушанобактрийски nakan, nakando, съвр.персийски ikan, kandan, kan, кюрдски kenan, талишки kande, искашимски skыnd, ягнобски kan, kānta, язгулемски kān, k°ont, kāout, йидга skыd, вахански  kыd, kыn, kot, шугнански kanta, гилянски kêndên, пущунски kand, kan, kênêst, kandāl  – скъсявам, късам. /Ch-DIV/

26.           киматен – способен. В БЕР е посочен като единствен аналог турското кем – лош, по пътя на обратната аналогия, което е нелогично. Етимологични паралели: В тох./б/ camp, campano, в тох./а/ kākmart – способен, kām – желан, обичан. /DA-DT-b/ В  ирландски  cumas – способен. /EID/  В  хинди  samartha – способен. В осетински kom, ягнобски, кюрдски, персийски kam, пущунски kām, язгулемски k'omt – желание. В санкрит kāma, латвийски  kamet – обичан. /VS-ETD/  Вероятна тохарска етимология.

27.           кир, кръжа – телесна мръсотия, хыра – в старобългарски телесна мръсотия, а в някои северозападни български диалекти /Врачанско/ се среща думата кръжа, като синоним на кир, кръжав - мръсен. /БЦ-ИБЕ-1,стр.107/ Също в румънски  hyrav – болест, е  точна калка от старобългарското хыра, означаващо и болест, т.е. нещо мръсно, нечисто, болест на  очите, дало съвр.бълг. гурел – засъхнали очни секрети. /БЦ-ИБЕ-2 стр.88/ Етимологични паралели: В тох./б/ krāke – телесна мръсотия, в хотаносакски khārgga, съвр.персийски xard, хоремзийски `pkxrd, пехлеви xayāg, осетински xæræ, ягнобски girik, пущунски xarыl, xыr, xira, шугнански, сариколски xār, бартански, рушански xir, язгулемски xaw, xere, ягнобски xird, вахански xыrdыx, йидга xыlara, хинди-урду ćargin – телесна мръсотия, слуз. /Ch-DIV/. В искашимски ghudarga, вахански karau – екскременти. В таджикски xыra – болест, увреждане. /DRT/ В ирландски garr, англосаксонски gor – мръсотия, кал, съвр.английски grime – телесна мръсотия, кир. /EDGL/ В Старостин посочва протоалтайското k`iri, тюркското kir, монголските kir, kercire – кал, hir – мръсотия, тунгусоманчжурското xir, японското kitana – мръсотия. /S-AE/ В тюркските езици, в чувашки kirĕk, узбекски kirlik, якутски kirtij, тувински xir, татарски ker, в останалите kir – телесна мръсотия, кир. /Ch-DIV/ В кетски hur – плюя, храча. /S-YE/ Във фински kura, хантски kōr, манси  kargĭ – мръсотия. /UE/ Със същото значение в  български се употребява кир, която основателно е посочена в БЕР като турцизъм. Виждаме пълно съвпадение с тохарската и особенно източноиранската, осетинска и хотаносакска форма. Факт показващ различни пътища на навлизане на понятието в съвр. български език. По-древен с прабългарите, стоящ по-близо до изходните тохарска и иранска форми и по-късен – с османотурския език. Старобългарската форма хыра показва преки паралели с иранските и особено източноиранските езици. Нейни производни са съвр.думи храчки, също диалектно /Хасковско/ хърля - сополи, носни секрети, хърлив – сополив, показва преки аналогии с пущунски и йидга.

28.           кир-кир – разговорен израз, означаващ смях. Аналогично в осетински čыr-čыr като синоними на смях. /ОРС/

29.           кискам  се – смея се шумно. В угрофинските  езици, в хантски kêrega, удмурски keskyny, марийски kičkyraš, мордвински  kisa, вепски  kecerdoms – вик, крясък. /VS-ETD/ 

30.           китеник – губер. Сравни с осетински, иронски  čitten, дигорски  gitten – грубо тъкано  платно. Заето в ингушки като  gata – кърпа. /РИС/

31.           киша, кишав – топящ се разкален сняг, кисна, накисвам – топя  във вода, газя – вървя през вода, кал, мръсотия. Младенов смята че газя е произлязло от гизна – тъна в кал и полското gyzdawy, gyzd, чешкото hyzd – нечист, мръсен, отвратителен, руското хиз, украинското хи́за, охи́за - лапавица. Според Фасмер, значението на руското хиза е неясно. Деркенс посочва че газити е староцърковнославянска /старобългарска/ форма, заимствана единствено в сърбохърватски и словенски. /D-SIL/  Вл.Георгиев  смята също че  може да се касае за турцизъм, свързва го неубедително с турското gezmek – разходка. /ВГ-ВБЕ,стр.13/ Наблюдаваме тохаро-ирански етимологични паралели: В тох./б/ kāsā, kasay, тох./а,б/ kus – изливане на мръсотия, вода, поток, струя, в хотаносакски kasāya, kasāntas.s.e – движещ се в мръсотията, hisa - кал. /DA-DT-b/ В ирландски gais – поток, casair – порой. /EDGL/ В  кушанобактрийски hash, kash – вода, влажен. /АМ-П,стр.145/ В осетински xas, gædzin, кюрдски xusan, zêm, пущунски xišt, талишки zjam, персийски xis, шугнански, хуфски, рушански  xist, xêx, гилянски  xis, язгулемски  xasp, xex, сариколски  xast – вода, влажен, мокър, в  пущунски  xit, персийски  xet, нуристански  shur, хинду-урду  kishar – мръсен, мътен, кален, в ягнобски za', кюрдски zong, памирски zаg – блато, в  осетниски xsyn, ягнобски sinoy, шугнански zini, zidar, язгулемски zêned, сариколски zinay, zûdor– измивам. В ягнобски gujt, гилянски и белуджи  gažd - мръсотия. /VS-ETD/  Тохаро-осетино-/пра/български паралел.

32.           клет – нещастен, клоц - подигравка, присмех, клóсен – сакат. /СИ-РРОД стр.208/ В тох./б/ klestetse – загубен, опетнен, опозорен, сравни с българското клет – нещастен. Сходно е тох. klesā – болка, нещастие, мъка. /DA-DT-b/ Приликата с тохарските понятия е очевидна, при липса на славянски аналози.

33.           клечка – сламка. Етимологични паралели с осетински x'æl, санскрит kalāma, ягнобски gа, кюрдски ka, kuleş, талишки kyleš, персийски kah, kološ, язгулемски kêx' – слама. /VS-ETD/ В тох./а/ kulmänits, тох./б/ kulmmäts – слама. /DA-DT-b/ В непалски kleś – малко парченце. Българската дума клечка няма славянски произход и е посочена като старобългарска заемка в словашки  klečka, унгарски klecska, албански klétške. /БЦ-ИБЕ-1стр.56/,/БЦ-ИБЕ-2,стр.163/,/АС-СНА,стр.172/

34.           клинча – бягство от отговорност, измъкване. В БЕР думата се свързва с клин, вклинявям. Посочени са полското klinuowaĉ – измама, лъжа и белоруското клинд – корист. В тох./а/ klink – съмнение, тох./б/ klyenk, klänkars·ke* - съмнителен, подозрителен. Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското kleng – извиване, изкривяване. /DA-DT-b/ Без да отхвърлям посочената етимология не може да не се отбележи за пълното сходство и с тохарското  понятие.

35.           клисав, клисав - лошокачествен хляб, клисавица – почва с  лошо качество. В румънски clisa, hlisa е старобългарска заемка, означаваща лепкава почва. /БЦ-ИБЕ-2,стр.62,42/ Откриваме аналогичното тохарско klese – храна с лошо качество. /DA-DT-b/ В санскрит kliśyati, палийски kilissati, кашмирски khözü – кал, лепкава почва.

36.           клуп – примка. В БЕР е посочено по-далечно сравнение с турското клуп – дръжка на съд е възможен тохаризъм в тюркските езици. Но  може да се свърже и с тюркското кулак – ухо. В тох./б/ klup – свивам, стягам. В угрофинските езици, в коми kol, марийски  kyldiš, лапландски kill, естонски kilkš - примка. /VS-ETD/ Българското значение – примка е по-близко, дори идентично с  тохарското. Иначе, индоевропейски паралел със славянското глоба – сглобка, съединение, литовското glėbti, glėbiu – обхващам, старонемското klave – ярем за волове, староанглийското clyppan, старофризкото kleppa - прегръщам, скандинавското klave  - животински врат, съвр.английското clip – скоба, кламер, протогерманското *kla[f]ēn, *klupjan-, *klēftrō – държа, свивам. /IEE/

37.           кльопам – ям, жаргонно. Сходно с осетинското аkъuыllupp kænыn – ям, лапам /разговорно/. /ОРС/

38.           клюмнал – увяхнал. В български клюмнал, според БЕР е  производно от кимвам, което както виждаме е невярно. Среща се в сръбски – кљумати, е явен българизъм. В тох./б/ kloymane – паданал, увяхнал, kl.nts, klyantsa, в тох. /а/ k.ls – сън, сънлив, уморен. Д.Адамс посочва единствения индоевропейски аналог, санскритското klāmyati – уморен, сънлив, klānta - умора. /DA-DT-b/ Също в пущунски kinlāsey – клюмнал, килнат. Тохарско-санскритската етимология е очевидна.

39.           кобилица – криво дърво, използвано за носене на рамо, на съдове с вода. Б.Цонев посочва аналогоичното румънско cobiliţă, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.62/ Аналогично в осетински kъоbоlа – дървена тояга с накрайници, във вид на дръжки. /ОРС/

40.           коварен, коварство – лош, злосторен, зло. В БЕР думата коварство се свързва със славянското кова в смисъл на “кова зло”, замислям зло. Думата коварен се среща и в руски, където е българска заемка. Посочената етимология е изкуствена и нелогична. В тох./б/ cowal, coaltstse – грабеж, грабители. Д.Адамс го свързва с евентуалната прототохарска форма cowо. /DA-DT-b/ В ягнобски qabr – грабител. /МА,ЕП-ЯТ/ В алтайските езици изходната форма е *k`abo, в тюркски *kob, монголски*kaγur, тунгусоманчжурски *xab, корейски *kэ – измамвам, лъжа. /S-AE/ А в чувашки kavar – заговор. /ИА-УЧРС/ Тохарското понятие и ягнобския му паралел, обясняват напълно българското коварство, коварен. Прототохарската форма е идентична със старинната българска дума  ковъ – коварство. /СИ-РРОД,стр.209/

41.           код – с кого, за кого, срещащо се в македонските говори. Ст.Младенов посочва моравското /Пиротско/  код – при, към, с кого, заето и в сръбски. /СМ-ИС,стр.265/ П.Добрев го посочва основателно като прабългарски остатък. /ПД-ЕАКБ,стр.157/ В осетински  kæd – кога, нима, kod – на  кого. /ОРС/

42.           кокиче – пролетно цвете, качун – цвете кърписукман. /ДДСБНТ/ В памирските езици koka - цвете, талишки kukno, гилянски kukênar – мак. /VS-ETD/ 

43.           коледа - означаваща зимното слънцестоене и свързаната с него религиозно-празничната обрядност. Откриваме я в руски – колядя, чешки koleda, полски kolęda. Традиционно се свързва с латино-гръцкото calende /календи/ – название на дни от езическия римски календар, падащи се в м.декември. Самото название календар, също произлиза от календи. /СМ-ИБЕ,стр.205/ Календите се свързвали с врумалийте – празник посветен на тракийския Сабазий, провеждал се около 24.11. С.Толстов съобщава интересни факти относно съществуването на празник каландас при хоремзийските християни, в предислямската епоха и първите години на  ислямизацията. Той се позовава на Ал Бируни който описва празника al-qalandas, съвпадащ с деня на св.Василий. Хоремзийски младежи обикаляли къщите, пеели песни и пожелавали на стопаните “каландас, коландас”, което означавало “да бъде благо”. Навсякъде получавали храна и чаша вино. Според Толстов, коледата като празник е най-характерна от славянските народи единствено за българите и украйнците. От  българите обрядът заимстван в румънски – colinda и в новогръцки. В Кавказ този празник е широко разпространен при осетинци, грузинци, абхази. Толстов смята че хоремзийците са го заимствали от аланите, /респ.съвр.осетинци/ с които те са имали тясно езиково родство. /СТ-НПК-МИЭАС-1946-2,стр.57-108/ Подобен ритуал се среща и при памирските таджики, но се провежда по времето на  Невруза – 23.03., пролетното равноденствие. Възниква въпросът как е станало това заимстване, тъй като през 8-9 в. езичеството е преобладаващо при аланите, а българите са туку-що покръстени, във втората половина на 9 в.? Виждаме наслагване на стари езически ритуали с християнската обрядност. А това ни кара да се замислим, че  при прабългарите които също са част от аланските племена, в по-широк смисъл на това понятие, е съществувал подобен езически обряд. Българското коледа е възможно от източен ирански произход и като старобългарска дума да е заета от някои славянски  езици. Ако погледнем буквално думите на Ал Бируни, че коландас означава “да бъде благо”, може да го  изведем от тох./б/ kalyw, в тох./а/ klyu – почетен, славен, koylle, koylya – прилежен, внимателен, добър, санскрит  keuāvate – чувствен, добър, палийски kalyāia, kalyāiānita, kalyana – добър, приятен, добродетелен, красив и общоиранското dasta – давам, т.е. “давам добро”.

44.           комат – хляб, или парче хляб. П.Добрев го свързва с искашимското qьmoc – хляб. /ПД-ЕАКБ,стр.99/ Също в осетински kærdzыn, xor, dzul, ягнобски kumoči, сариколски kûmuč – хляб. /VS-ETD/ Така че българският израз “комат хляб” всъщност е славяно-прабългарски израз-билингва, с  еднакво  значение  на  думите.

45.           кондисам, кондисал се – да застана, да се разположа, да заема място в пространството, в прен.см. да се препреча. Диалектна дума от Хасковско. Аналогична е по значение на турцизма курдисам.  Кондисам показва пряк паралел с осетинското kond – изготвям, сглобявам нещо, поставям, телосложение, строеж, структура, състав. /ОРС/ Възможно обяснение и на името Кондьо, с kond, kondat – произведен, изработен, или с kondzin – строен, опрятен, добре изглеждащ. /ОРС/

46.           копан – дървена бухалка. Селишчев посочва албанската заемка  kopán – чук от старобългарски. Може да посочим угрофинските понятия, в удмурски kopany, марийски kopkas, лапландски kófike, фински koputaa, вепски kabita – бия, удрям и протоалтайски *gópá/˜u, монголски  *gobur, японски  *kámpú – тояга. /S-AE/,/VS-ETD/ Сравни с диалектното копан – дървена бухалка използвана за удряне, изцеждане  на  прането.

47.           кордя, накорден – навързан, поредица, ред. Може да се свърже с осетинското kъord – група. В тох./б/ kark – свързвам. /DA-DT-b/  От същия индоевропейски корен е славянското череда, очередь – редица, група, староирландското ceithern, *keterna, латинското caterua – група, отряд, така че кордя се явява  /пра/българския индоевропейски аналог.

48.           корем – телесна кухина. БЕР смята че е заемка от гръцкото kormos и албанското kurm – ствол на дърво, вътрешност. Но в марийския език се среща думата kоrеm със значение кухина. /ПД-ЕАКБ,стр.99/ В езика на обските угри се среща kоrиng и kоrеm със значение кухина. /ПД-КНБ,стр.131/ В чувашки е съответно хыrаm. /ВК-ПЧН,стр.251/ Смята се че е от един произход с тюркското *karn/*karndas – корем, утроба. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.382/ Българската, чувашката и угрофинските форми показват самостоятелен от тюркския, паралел с изходното тох./а/ krim, тох./б/ k.ryān – сърце, вътрешности. Старостин посочва алтайската протоформа kéra, тюркското karin, монголското kerkeu, тунгусоманчжурското  kerimuk, корейското kari, японското karanta - корем. /S-AE/ Виждаме че българо-чувашката форма е по-сходна с тох./а/, а тюркската – с тох./б/. Възм.тохарско заемане в алтайските езици. Според Д.Адамс това е рядка и архаична тохарска дума изместена от синонима aranca – сърце. /DA-DT-b/ Например тохарското aranca – сърце, е заето в тюркските езици, в тюркменски jürek, туркски yürek, ürek, гагаузки ürek, карачаевобалкарски, казахски `ürek, татарски jörek, узбекски d'ürek, киргизки `ürök, тувински, хакаски čürek, якутски sürex, чувашки čĕre – сърце, в монголски *örü, üre – гръден кош, в тунгусоманчжурски *uri, orъqъn – вътрешности. /VS-ETD/ По аналогичен начин славянското /старобългарски/ сърдце означава също вътрешности, сърцевина, корем. /ММ-РСБД,стр.170/

49.           коуръ, кур – старобългарска, славянска дума, означаваща петел. Смята се че стои в основата на едно от основните български вулгарни названия на penis - кур. А то е сходно със санскритски gr-daā, протоиндоирански grda, авестийски gārād, съвр.персийски kēr, таджикски kir, пущунски ghīrrn, кюрдски сорани kêr, кюрдски курманджи kîr, xirr, белуджи kīr, kher, ker, кашмирски kir, kēr, kutsürü, урду kīr, ker, хинди katrā, непалски *kãro, цигански kar, kanro, - пенис. /L-IAIL/ В персийски khurosa, khurosak - lingula vulvæ при жената, препуциум при мъжа, кюрдски kîr, означава още екстаз, удоволствие. В албански kar – пенис, е българска заемка. Индоиранските примери са идентични с българската, /неславянска/ форма на въпросното понятие. В келтски /корнуелски/ kalgh, литовски kakale – пенис, санскрит khallaĥ, хинди-урду khalā - препуциум. В осетински пенис е džыl, произлизащо от по-старото иронско gyl, gil, а в дигорски се е запазила старата форма – gеl.  Като се има под  внимание, правилото че в осетински в протоиранските думи, звука “р” преминава в осетински като “л”, то gyl, gil, gеl отразява общоиранското kir/kēr. Откриваме също, сходни санскритски аналози gula, golaka и персийски сhal, chillā,  – пенис. Дори в лапландски karras е едно от названията на пениса. /UE/ В дравидските езици *kur – мъжко теченце или жребче. Обикновенно българското название на penis се свързва със старобългарското коуръ – петел. Само че освен в български и сръбски, не се среща в другите славянски езици, освен по-далечното  и смислово по-различно, руски курок, полско kurok – негоден петел, кокошкоподобен, в български курек – кастриран петел или друго мъжко животно, мъж с един тестис, полово негоден. /СМ-ИС,стр.67/,/ХХ-ГСРВ-БД-ІХ,стр.272/ Виж също българската диалектна дума карлуване – coitus при домашни птици, кокошки. А във Врачанско керлувам означава подигравам се с някого /аналог.по значение е съвр. ебавам се с някого, т.е. подигравам му се/. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.265/ В миналото също е бил повдиган въпроса за евентуален ирански произход на даденото понятие /Известия на Народния етнографски музей ІV-1924 г. кн.1-2, стр.33-36/, но са отхвърлени от Ст.Младенов който го смята за славянско, производно на коуръ – петел. /ВГ-БЕО,стр.6/ В кар-луване и кер-лувам, откриваме изходния индоирански корен *kar-/*ker- penis. В пракрит chepa, санскрит sahāpa – тояга, пенис, в непалски cheppā, хинду-урду śeph, пущунски spam – пенис. Сравни с понятието чеп означаващи запушалка, в преностен смисъл – пенис със санскритските и пракритски форми. Що се отнася до общославянското понятие за пенис - *huj, може да го свържем с посоченото от Покорни общоиндоевропейско *g`heu, *g`hњi – скриващ се, изчезващ, влизащ-излизащ. /P-IEW/

50.           кофти – лошо, неразположение. Етимологични паралели: Във вахански kыft, koft – чупя, троша, пукам  /АГ,ИС-К-ВЯ стр.369,377/, а в  искашимски kuft – болен и талишкото gof – страх, обяснява  българската жаргонна  дума  кофти – лошо. /ПД-ЕАКБ,стр.100/

51.           коцкар – похотливец, кисца - развартница. П.Добрев го извежда от памирското коц – размнажаване.  /ПД-ЕАКБ стр.100/ Аналогично е общославянското *kotъ, *kotititi – размножаване, приплод, дало думата скот – размножаване на домашни животни, българското коти, окоти се – размножава се. Смятам че тази аналогия е по-далечна. Коцкар се обяснява много  добре с общоиранското kus, kos – женски полов орган /vulva/ и общоиранското kar – върша,  правя,  работя  върху  нещо. Думата  коцкар е заимствано в румънски coţcar – похотлив. /БЦ-ИБЕ-2,стр.121/ В сръбски коцкар е придобило по-друго  значение – играч на хазарт. Старобългарското кисца покзва и руски парлел, където киска, киса е също развратница, но руската дума произлиза от котенце. Възможна старобългарска заемка или сходно славянско  понятие. Интересен паралел е куманското qocqar – овен за разплод. /ПРС/ Протоиндоевропейското *kūk's – вулва, балтийското kūšī`s, kūse – пубис. В бурушаски *γúṣ – вулва е източноиранска заемка.  /IEE/

52.           кошара – помещение за домашни животни. Най-близко е хотаносаксото gocara - обор.

53.           крак – долен  крайник. В тох./б/ karak, тох./а/ karke – израстък. /DA-DT-b/ Д.Адамс прави много интересна аналогия с  българското крак, сръбското крак, литовското kārka – ръка, румънското kra – крак, албанското krahe – рамо. Констацията на Адамс показва недвусмислената връзка на българското и тохарско понятие. От български  тохарската  дума  е  преминало  в  останалите  балкански езици без албански където е на лице сходство с литовската форма. Сходни са корнеулското garr, осетинското k`xa, нуристанското  /калашки/  khur, пущунското xraq, кховарски  krâça/n/, kür/n, непалски  kãkro – крак, бедро. В авестийски sra – крак. /ИТ-ПБЕ,стр.70/ В ирландски сas, староирландски coss – крак. /EDGL/ В.Д`Амико посочва реликтовите думи от езика на Алцековите  българи: крик - изправен, бърз, нкрика – да скочиш право нагоре, които са в ясна връзка с крак. /ВД-ИБ/ Старостин въстановява протоиндоевропейското *kаrэk – израстък, ръка, крак. /IEE/ Д.Адамс, посочва тох./б/ k.rk – покълващо растение, поникване, разтеж. Предностратически, палеолитан паралел с бурушаското kuróŋ - бедро, kū́r – пръст на крака, тибетското *khrij – крак, стъпало, лезгинското ḳur, табасарнското ḳuram – крак, лапа, дори с твърде древното, койсанско /бушменско/ *khuru, *guru – крак, стъпало. /IEE/

54.           краканчу, караканчу – мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни – според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, се явяват караконджоли и други нечисти сили, пакостят на хората. Всеобща е представата, че през Мръсниците нощем броди кара-кон, поради което този отрязък от годишното време е известен още като “Каракончови дни”. Бродят вампири, върколаци, таласъми и самодиви, които всяват страх и причиняват болести. За да се предпазят от тях, хората носят в дрехите си скилидка чесън. По вратите и прозорците си поставят клонки от черен глог. Рисуват по портите си кръстове от катран. Раковски пише че в седмицата след Сурва, българите почитат някакви “мръсни дни“ наречени  Караканчу. Няма съмнение пише той, че това е празник на Сива, езическия български бог. /ГР-СС-т.4,стр.367-368/ Фред Хамори обяснява за народното унгарско название на Рождество Христово – Кречун, с езическото унгарско название на Богинята-майка Наги-Ачони, /но  струва ми се доста съмнително/. Най-старото споменаване на  Карачон е в Древен Иран, където karasanaii означава голям месец и е бил свързан с жертвоприношения на бик в чест на бог Митра, за  да пусне слънцето, което започва да нараства след 22.12. за да се роди на Невруза /Новата година/ в пролетното равноденствие. Виждаме че краканчу е олицитворение на злите сили, зъл демон. В староиндийски  gōdhā – гущер, в осетински kаеfхъuыndаr, средноперсийски gundir е дракон, заето в коми, като аналогично по значение gundыr, което пък в удмурски означава и мечка. В унгарски sárkany,– дракон, змей и аналогичното тюркско šаrukan, куманско sazagan – дракон, змей. Според легендата, в този ден чрез жертвоприношение се  умилостивява бог Митра да пусне слънцето. Но  слънцето  е  пленено  не  от  Митра, а  от дракона Врита, т.е. имаме персонаж  дракон, змей. Така че логично е зад неясното понятие краканчу, да се крие название на змей. Ако сравним осетниската, унгарската, турската и средноперсийската форма, нещата се изясняват, кракан, каркан, каракан е била евентуалната българска форма-аналог на  kаеfхъuыndаr, gundыr – змей, заето в унгарски и тюркски. Ако погледнем българския турцизъм караконджур, става ясно че означава черен дракон, респ. конджур, като производно на персийското  gundir. В  българските  вярвяния от  времената  на  Раковски  кракан, кара-кон  се  приравнява с турското караконджур. Но краканчу в никакъв случай не може да бъде късен  турцизъм, а е много по-стара българска дума, свързана с езическите вярвания. При унгарците названието на коледните празници е karácsony, вероятно е заемка от български или словашки. При словаците, гуцалите от Закарпатието /Галиция/, румънците, в някои части на Белорусия и Украйна „корочун, керечун, крачун” е назавние на коледата, като се свързва с представите за зли демони, аналогично на нашите „мръсни дни”. Дори гуцалите наричат Бъдни  вечер, като Кречун-вечер. В Румъния, родените на 25.12, според поверието се кръщавали с името Крачун, Крачан. Няма единно мнение за произхода на понятието. Невярно е мнението на Ст.Младенов за връзка с латинското calātiōnem – обръщение на свещенника към вярвящите по повод църковен празник, или мнението на Ягич за в ръзка с латинското creātiōnem – сътворение. Според Фасмер, корочун е название на най-краткия ден, 22.12 и произлиза от короткий. В представите на руските славяни Крачун е олицитворение на смъртта и дявола. Интересен паралел е немското krank  - болест. За умрелия се е казвало че го е отнесъл Крачун, т.е. символ на отвъдното, подземния свят. Това е древно хтоническо божество  свързвано с подземния свят. Интересна податка е че в Украйна с името крачун, хората наричат вид ястреб-змиеед, както пише  Вл.Дал в своя речник на руския език „КРАЧУН: заморская хищная птица, Сircaetus, близкая к орланам, питается гадами”. Връзката със старобългарското краса – змия, е ясна. Змията, дракона винаги е символ на хтоничните сили, подземния свят, смъртта. Друга интересна податка е етимологията на името на полския град Краков. През 11 в. земите около Краков се владеят от куманите и ясите. С името яси, руските хронисти наричат „черните българи” – алано-прабългарските носители на салтомаяцката култура. В 1111-1116 г. руският княз Владимир Мономах, разгромил половците и ясите и завладял столицата им гр.Шарукан. О.Прицак доказва че Шарукан, което означава змей, всъщност е съвр.гр.Змиев, разположен до Краков. Другата версия свързва Шарукан със селището Чегуев-змиев, по поречието на Северски Донец. След като русите присъединяват Галиция, Мономах е нарекъл Шарукан – Чешуев. В руски чешуя – змийска кожа, змийски люспи. Преди куманите, тази територия е заселена с хървати, които след 560 г. са  завладени от аварите и част от тях е преселена на Балканите. Краков става полски едва в 13 в., при крал Казимир Велики, който завладява руското Галичко княжество. Според легендата, името на града идвало от легендарния герой Крак. В района живеел дракон-людоед, Крак успял да го излъже, подхвърляки му труп на овен, напълнен със сяра. След като го изял, драконът ожаднял и паднал в р.Вълтава, където се удавил. Поляците смятат Крак за син на Лех – легендарния им прародител, но както става ясно, легендата е заимствана от дополското население на района. Днес на Вавелския хълм край града,  легендата е увековечена със скулптура на дракон. Т.е става ясно че зад Крак се крие название на даркон, змей. Друга интересна податка е митологичната представа на скандинавците за морските змейове – кракени, които можели да потопят цели кораби. При арабите също има представа за морски змейове – саракани /вероятна тюркска заемка/. От всичко казано, може да смятаме че при българите е имало специфична  дума  кракан – змей, в ясна връзка с краса – змия, което пък показва паралел с тох./б/ arsāklo, тохаро-осетниското kalm, иранското /пехлеви/ karm, финското käärme – змия, протоиндоевропейското *hxŷrsyeha – змия, идващо от протоформата *ers/*krohxs – пълзя, движа  се, което според Хилмарсон е дало предполагаемата прототохарска форма *krāsā – движа се, пълзя!! /DA-DT-b/. Аналогично в немски kriechen – пълзя, влача се, балтийски kreču – шлая се, вървя напред-назад. Дали при славяните е съществувала подобна дума подобна паралелна индоевропейска форма крак/крач – змия, производно на балтийското kreču, или понятието е заето посредством старобългарски, или от по-древни сарматски контакти, не може да се каже със сигурност. Що се отнася до тюркското šаrukan, унгарското sárkany – змей, те отразяват прототюркското *sārvgan, *sāŕgan – риба, змия, дракон, респ. протоалтайски *sāiro/gv/, монголски *siröge, тунгусоманчжурски *sarga, корейски *salgi – голяма риба. /S-AE/ Ностратически корен, виж индоевропейското *car/*kar – движение, или ирландското сarrachan, carrachön – риба-змиорка, респ.змия. Любопитен факт е че при хакасите, владетелят на подземното царство  се  нарича  kairakan.

55.           кратуна, картуна – кух съд, карта - бъклица. /ДДСБНТ/ Вл.Георгиев я свързва с латинските cortuna – кръгъл съд, котел и lagōna – шише  с тясно гърло и широк корем, навлезли в български около 8 в. Думата няма славянски аналогии. /ВГ-ВБЕ,стр.46/ В тох./б/ kerā, kerunta, в тох./а/ karel – барабан, според Д.Адамс от санскритското caruā, сaruām, протоиндоиранското čaru, пущунски kāra, kworā – кух дървен съд, староирландскити coire, староанглийското и старонорвежкото hwerm – чайник, тенжера, съд. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Аналогично е чувашкото kurka – съд. Тохаро-иранската етимология е най-вероятна.

56.           крето – диалектна дума означаваща уважение, карвен - приятен. /ДДСБНТ/ В диалекта на с.Самуилово Старозагорско крето означава уважение, напр: “имам му крето” – имам  му  уважение. В тох./б/ krentauna – достойнство, уважение, производно на тох. krent – хубав /кръшен/, в тох./а/ krant - радостен. /DA-DT-b/ В осетински kæard – радост, kurdait – даровит.

57.           крънкам – изнудвам, българска неславянска дума.  В  БЕР  е  дадена  като  мърморя, хленча, без  посочена етимология. В  тох./б/ krkanamo – кражба, присвояване, k.rkauka – крадец, k.rk, karkatsi - крада. /DA-DT-b/ В санскритски caer, caura – крадец. В  таджикски karapuk – крадец. Във фригийски ger – крада. В осетински  kuræg  - прося. /ОРС/  В тюркските езици, в киригизки kyrs, хакаски xyzynyrg'a, якутски xorsun, тувински kyryr, узбекски x`irs, казахски  qyrsyz, карачаевобалкарски og'ursuz, турски hırsız /бълг.турцизъм хайрсъз/, гагаузки, тюркменски xyrsyz, чувашки xarsăr – крадец. /VS-ETD/ Вероятна  тохарска заемка. Виждаме българското крънкам – изнудвам, което е близко до тохарското и осетниско понятие, а по-късния турцизъм хайрсъз – разбойник, крадец, показващи двата пътя на навлизане, по-древен  с  прабългарите  и  по-късен  с  турския език.

58.           кръшен, кръшна – красив, хубав, привлекателен. В БЕР се свързва със сръбскто кршан – здрав, висок, каменист и карс, красо – камък, сходно с италианското carso, немското karst – камък. Етимологични паралели: в тох./б/ kartse, krent – хубав, красив. /DA-DT-b/  С  kartse, kartsi  можем  да  свържем  с  българското  кръшен – хубав, красив, напр. кръшна жена с кръшна снага, т.е. красива, сексапилна. Тохарското понятие отразява точно българското  значение – красота, красив, а не здрав силен. Кръшна жена се свързва  с  красота  а  не с груба сила.

59.           кукери – маскарад, народен обичай, кикеря, кокоря се – гримаснича /Хасковско/, кекера, кекерна се – кривя се, гримаснича, но и вдигам силен шум, кокерна, кокерна се – седя или клякам неприлично, кълча се. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр265,267/ Фасмер посчва руското кокора, полското kokora – криво дърво и словенското kokora, сърбохърватското кокорав – плитка, къдрица, космат, което свързва с литовското kakale – penis /вж.бълг.какалашка, какаляшка – царевичен кочан/, латвийското сесеris, сесеrs – тояга, клон. Като цяло етимологията е неясна. Традиционно се смята че кукерите са свързани с древните мистерии на Дионис, свързани с култа към плодородието и възраждащата се природа. Но по-вероятно е да имат прабългарски произпход. Откриваме почти аналогичното в чувашки kukăr, kokăr, карачаевобалкарски kəkre – крив. Тюркските съответствия са в уйгурски käkrü, казахски käkrï, киргизки, татарски kыņыr – извит, крив. Също в мордвински вепски kičkor, марийски kagыr, kadыr – крив. /ФМ-ЭСЧЯ-1,стр.303/ Българската дума кокоря се, кекеря се, е от същия корен, заета в румънски cococri – гримасничи, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.26/ Етимологичен паралели със староиндийски kekara, осетниски хъæræu – кривоглед, хуфски, рушански kurc, вахански kard, сариколски cerd, тох./б/ kuk, согдийски k`wc, kw, qwk, хоремзийски kwcy – крив. /IEE/,/ОРС/,/VS-ETD/,/IED/ В тох./б/ kukе - крещя, викам, вдигам шум, kauka – звучен, аналогично на посоченото от П.Добрев пущунското кукер – вик, шум. /ПД-ЕАКБ,стр.101/ така че кукер показва индоирански и тохарски паралели и семантиката се обяснява със старшните, „криви” маски използвани от участниците в маскарада и вдигания шум.

60.           куда – род. Етимологични паралели: В тохарски kot.r – род. В пехлеви kōdak – дете, в палийски khuddaka – малък. Протоиндоиранската форма е kuda – син, потомък, момче. Във вепски  kudu, мордвински kuda, естонски küdi, марийски kugo, удмурски kudo, хантски kotan, манси kil - зет. /VS-ETD/ В кетски k`tej, котски kat, пумпокалски kat`gas - дете. /S-YE/ Славянското чедо, чадъ - дете е от същия корен, аналогично на кюрдското cedо, персийското j'adi, немското  kind, английското kid – дете. Българската дума е от ирански произход.

61.           кукумявка - нащна птица от рода на совите. Думата е от тюркски, или по-късен кумански произход, в старотюркски kukumav, кумикски kikimav – сова, думата е заета и в кавказките езици, в лакски ččik-kumjav, убихски kiukiumav, адигски kukumijaū – сова. /АШ-ЭСАЯ,стр.218/

62.           кýма – ела веднага, рядка българска, диалектна дума. В БЕР се свързва с румънското acuma. /СИ-РРОД,стр.223/ Аналагично в осетински cumа – eла, cumа kænыn – eла насам. /ОРС/ П.Добрев посочва искашимското kumak – призив за помощ. /ПД-ЕАКБ,стр.102/ В тох./б/ kwām, kwā – ела, покана, призив, kum, kamem – идвам, пристигам. /DA-DT-b/

63.           куна, кунка – ръка, детска ръчичка, подканване към малко дете, да подаде ръце. Етимологични паралели: В манси konlobe, kо/а/nγel, хантски kunŋi, košŋaj, унгарски könnyök, коми kin'auv, марийски  kyner, лапландски kar'nel, kэńαr, фински kyynärä, естонски küünar, мордвински kener', вепски  künabruz, протоформа *kińä,*küńä – лакът, в  манси  kat, хантски  köt, унгарски  kéz, удмурски, коми  ki, марийски kid, фински, естонски käsi, мордвински k'ad', вепски käzi - ръка. /VS-ETD/,/UE/ Българската дума показва най-голямо сходство с угрофинските примери и е с вероятен угрофински произход. Но в хетски откриваме kunnа – ръка, десница, осетински kъux – ръка, което показва ностратическа дума и възможен индоевропейски  произход.

64.           кундя – бия. Думата е с ирански произход. В осетински kindæ, ягнобски, язгулемски kina, кюрдски kin, kim, пущунски kina, персийски kine, kineväri, khūn, шугнански kīn, гилянски kīnê, кашмирски kahar, хинди-урду khudā – сърдит, отмъщавам, вендета. /VS-ETD/ В ирландски caonnуg, сaonnag – борба, проишествие. /EDGL/ Ностратически паралел в угрофинското *kunta, във фински kunne, лапландски ko_inte, мордвински kunda, манси kant – грабя, плячкосвам. /UE/ Също в повечето тюркски езици  *qun, тувински xunā, в монголски *gani, евенкски  gunča – грабя, безчинствам, изпадам  в ярост, отмъщавам.

65.           кунинко, конико – много малко, диал.Хасковско, Врачанско. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.268/ Пряк осетински паралел с осетинското kuыnæg, kъаnnæg – малък, дребен. /ОРС/

66.           куркане – специфичен звук от перисталтиката на червата. Б.Цонев посочва румънското crăcăese, аналогично по звучене, като заемка от старобългарската форма куркатъ. /БЦ-ИБЕ-2 стр.89/ В осетински  откриваме  сходното  хækъuыrcc, хækъuыrccæg – хълцане. /ОРС/

67.           куряк – вълк, българска диалектна дума от Тимошко, с.Равна. /ТП-БМТ,стр.88/ Показва явни паралели със санскрит kravya, пракрит kaĺāra, karák, пущунски karāl, kharatt, дари karār – вълк, санскрит kur, kukkura, кховарски  kuri – куче. Също  в  манси xar, хантски k`ar, унгарски here, коми kyr, фински koira, естонски koer, вепски koir, вотякски koirа – мъжко куче. /VS-ETD/ Турското kurt – вълк е директна заемка от персийското gurg – вълк.

68.           кутре – малък пръст, малък. В осетински, откриваме най-точния, идентичен аналог, kъader – малък и тохаро-индоиранското *kut – малък, свит. Също в санскритски ksudrаā – малък, дребен, откъдето шудри – най-низшата каста. И.Т.Иванов предлага оргинална етимология на етнонима кутригури – малък род, малко племе. /ИИ-ИИСГБЕ/

69.           кутра (то) – коя (то), въпр.местоимение. Близко по значение е осетинското неопределително местоимение kæjdær – някой си. /ОРС/

70.           кушия – радост, закачка, шега, празник, състезание, аналогично  по значение е чувашкото kušar - радост. Кушия означава още трудност, препятствие, изпитание. Например в разговорните изрази: “голяма ми е кушия” – голяма трудност за нещо, “пусна ми кушия”, “върти ми кушии” – създава ми трудности. В пехлеви koxshishn означава борба, сбиване, сражение, аналогично в белуджи khushár – битка. /ИС-ПРС/ В тох./б/ kakaiya, katkauna, в тох./а/ kacke – радост. /DA-DT-b/ Също в зебакски khashwakhti – радост, веселие. По данни на китайските хроники, в Западния край /Таримската котловина/ и Средна Азия, пролетното равноденствие което е било и празник на Сйявуш се е отбелязвало със конни състезания, борби, надстрелвания с лък, символични сражения между две групи  от  войни. Аналогични  са нашите конски кушии – конните състезания на Тодоровден. Понятието има и алтайски аналогии. Старостин посочва протоформата kesvki, монголското kesig, корейското kis – сполука, радост. /S-AE/ Ограниченото представителство в алтайските езици говори за най-вероятна  тохарска  заемка. Съществува  и  мнение  че  кушия  идва  от  турското  koşu – надбягване. /СИ-РРОД,стр.226/ Но връзката е съмнителна и  води към турското kaç – бягам. Все пак става дума за твърде древен български празник, с предосмански произход, както и за дума с много значения. Може да го свържем и с угрофинското *kеś`v, във фински, естонски kisa, лапландски gissa, gidze, хантски kes, манси kās, унгарски küzd, küszöd – борба, състезание. /UE/ Така вече етимологията на думата кушия се  изяснява  напълно.

71.           кушле, хъш – дете, младеж. Етимологичени паралеи: В тох./б/ kisāor, kālisāke, в хотаносакски  kisāorа – младеж, юнак. /DA-DT-b/ В санскритски ks·udraā, протоиндоирански kšudra – малък.  /L-IAIL/  В хинди-урду kiśorā – дете, млад. В осетински kæstær – млад, младеж, gæccil – малък, qulin – дете, във вахански kāš, санскрит kasāu, средноперсийски kin, kah, пехлеви и съвр.персийски kāstsn, kah – малък, млад. В кашмирски hōsh – пазач. В удмурски kyrsi, марийски  kurska – зет, в манси kuś – наемник, слуга, младеж, в унгарски hős, hés - ерген. /Ch-DIV/,/UI/ В чувашки kačča – младеж. /ИА-УЧРС/ Също в ягнобски čakana, пущунски kučnaj, персийски kuček, гилянски küče, язгулемски xašk - малък. /VS-ETD/ П.Добрев посочва думата хъш която се среща в Памир и означава юнак, младеж, аналогично на българското хъш, както и рядката българска дума кушне, кушле – малко детенце, бебе. /ПД-ЕАКБ,стр.85,134/ От същия корен е и разговорното хашлак – младеж. Възможно е хъш да бъде от угрофински произход, или директна унгарска заемка, както и думата хайдутин, а хъш и  хайдутин  в бълг.език са синоними.

72.           куче – название на домашно животно, с неславянски произход. Етимологични паралели: В тох./б/ ku, kuwa, kuñiye, хетски kuwas, авестийски kuti, согдийски kwty, ягнобски kud, хуфски, рушански  kid, kud, сариколски, искашимски kud, шугнански kut, язгулемски k`od, сангличи kod, кховарски keni, нуристански kua, хинду-урду kuta, осетински kuædz, kuædzme, qæwdyn, пущунски kutraj, талишки kūtile – куче. /VS-ETD/,/IED/ А.Селишчев посочва албанските kut, kute, k`ene – куче като старобългарска заемка. /АС-СНА,стр.199/ Виждаме ясен паралел с източноиранските названия на кучето. П.Добрев посочва също пущунското куч, таджикското кучук, нуристанското кучур, в езика кати  кудже – куче. /ПД-ЕАКБ,стр.102/ В пущунски  kutsh-kutsh  е израз за подканване на кучето, аналогично на българското кучи-кучи. Можем да добавим и кюрдското kučеk и северноиндийските: хинди kuttā, раджастханскотo, гуджаратско kutto, kutta, kutro. /ЦС-ВАСБ,стр.38/ Гуджаратското кутро е почти  идентично с нашето кутре – малко кученце и пущунското кутрай. В Сев.Индия има масивно ефталитско заселване през 5-6 в. Тохарско-източноиранската етимология на думата куче в българския език не подлежи на съмнение. В кетски q`te, q`ut, арински kut, kūt, kot, пумпоколски xotu - вълк. /S-YE/ В угрофинските езици, в манси kutuv, хантски kuti, унгарски kutya, удмурски kuti, лапландски  kutsikas - кученце. В руски се среща диалектните думи кычан, кычка – куче, смята се че е заето от коми kitsi, kytši, kitsan – кученце. Не трябва да отминаваме протоалтайското *káŋv, тюркското *kаŋ-čîk, тунгусоманчжурското *kači-kān, корейското *kàŋ – куче. /S-АE/ Тук се касае за явна заемка от тохарски - kuñiye.

73.           кълкам, къл-къл – изливам. В  румънски  gălgăesc  е  заемка от българското къл-къл. /БЦ-ИБЕ-2,стр.66/ В осетински qælæs, пущунски k`l – пия, аналогично на българското кълкам. Също в осетински аkаlыn – разливам, хæл-хæл, идентично с нашето къл-къл. /ОРС/ В тох./б/ k.ltsi, klātsā, kuw.lñe – изливам, лея. /DA-DT-b/

74.           кънти – ехти. Етимологичен паралел с тохарското kantwo – eзик, говор. Също в осетински xu'dyn, ягнобски xant, кюрдски  xendan, пущунски xande, персийски xändz, шугнански šanden, гилянски xêndê, язгулемски xant, белуджи  k`anag – смях. /VS-ETD/ 

75.           кърпа – парче плат. В БЕР се свързва с кръпка. Заета в албански като kerpe – кърпа. /АС-СНА,стр.174/ Като производно на общоиранското ker – отрязвам, може да се посочи ваханското, искашимското, сариколското kэrpa – памучно одяло. /ПД-ЕАКБ,стр.103/ В таджикски kurpa – памучно обяло. /DRT/ Навлязло е в таджикски. В санскритски karpaţa, палийски kappaţam, пракритски kappаda, пущунски и хинди-урду kapra, непалски kapar, кашмирски khāpara – тъкан.

76.           кърпел – груба, неокастрена тояга. Вл.Георгиев свързва  кърпел с албанското karpë – скала идентично с дакийското karpa – скала откъдето произлиза и названието на планината Карпати. Според него  карпа липсва в другите славянски езици и в български е навлязла чрез дако-мизийски. /ВГ-ВБЕ,стр.36/ Във фригийски думата е звучала като korpa, от протоиндоевропейското *skorpa – скала. /ВГ-БЕО стр.105/ В БЕР се правят аналогии с румънското cramply – къс /което обаче е заемка от старобългарски/. Старобългарското кръпъ – груб, къс, недодялан е заимствано в старочешки krupy, полски krepy и словашки krepél, което според Шафарик е българизъм. /D-SIL/,/БЦ-ИБЕ-1,стр.57/ В чувашки *karuħ, унгарски karó – къса тояга, колче. В тох./б/ k.rpye, в тох./а/ k.rpi - груб, грапав, неравен, суров. Д.Адамс го свързва с литовското karpuese, kraupùs – ужасен, груб, неравен, староисландското hrjāfr – груб, старовисоконемското hriob – прокажен, протогерманското *xriubá – неравен, грапав, келтското  kreuhanā – грапава коричка, сруп /круста/. /DA-DT-b/ От този корен е общославянското krupa – леден къс, при градушка, буца каменна сол. Последното значение, от старобългарски е заето и в албански kripё, krурё – буца каменна сол. Ностратически паралел с картвелското ḳorp` дъбова кора, семитското, арабско kirbat, етиопското kʷэrbābit – дървесна кора. /IEE/ В български думата карпа има по-друго значение – здрав, силен. Кърпел пък означава груба, неокастрена тояга. Смятам че тохарското значение на груб, примитивен е по-близко до нашето кърпел – груб, неокастрен. Тъй като в някои диалекти /Банско/ карпа означава и скала са вероятни два пътя на навлизане – от дако-мизийски и тохарски посредством прабългарите.

77.           кърч, кърчан – сух студ, лед, в българските диалекти /Хасковско, Пещерско, Баташко/. БЕР го свързва с турското kirç – скреж. Но откриваме интересни етимологични паралели: В тох./б/ krosāce, в тох./а/ krosāsām – студ, krostaññe – хладен, студен. Д.Адамс извежда думата от протоиндоевропейското *kwrus – замръзнал, лед, кристал. /DA-DT-b/ в осетински дигорски kirsæ – слана, арменски curt, балтийски šiaurus, латински caurus, немски schauder, протоиндоевропейски  *ќēuero – север. /VS-ETD/ В пехлеви sardīh - студ. /ИС-ПРС/ В ормури crk – студ. /Ch-DIV/ Старостин посочва протоалтайското čera, тюркското čar, монголското čar – сняг, скреж. /S-AE/ В хантски  k'êrês, удмурски kürt, марийски  gör, коми  györ, лапландски karse, фински  kirte, естонски  kirs, вепски  kuro – слана. Ностратически паралел показва баското karoin, грузинското q`warwein, мингрелиското kir, лезгинското kor – лед. /БКС/ Тохаро-осетинският аналог подсказва за възможно  предосманско присъствие на въпросните думи в българския език.

78.           кърша – чупя, кършъ, кръшъ – клон. В тох./б/ kārst, k.rsk, в тох./а/ k.rst – чупя, кърша, k.rstau – откършен. /DA-DT-b/ В санскритски krsāaā, протоиндоирански krcāa, авестийски kārāsaoxš, пущунски krach, хинди-урду ćūrnā, протоиндоевропейски *k/w/rkā-ro – чупя, троша. xurx, авестийски skarāna, хетски  karš, karšiië, келтски  corr, немски krumm, руски хром – сакат, увреден, английски crush - чупя. В румънски car, carş – кръшъ, отчупен клон, тояга, е старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.67/

79.           късам – разчленявам. В пехлеви kōs, kōstan – раскъсвам, разрушавам. /ИС-ПРС/ В персийски chashmi, осетински xysæ, язгулемски x°ix°k, кховарски kušik, кашмирски khasun – под напрежение, опън, късам. /VS-ETD/ Сравни осетинското xysæ с  българското късам. В  угрофинските езици,  в удмурски keś, коми koś, хантски  kös, kösip, манси küštэl, унгарски  köszvény – късам. /UE/

80.           лагом – внимателно, предпазливо, лека-полека. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.273/ Аналогично в осетниски lagъstæ kænin – внимателно, предпазливо. /ОРС/

81.           лагаф – равен, нисък, гладък. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.273/ Аналогично в осетниски lægъz – гладък, равен. /ОРС/ В пущунски lazgiš, персийски läzej', lašn, гилянски liska – гладък.

82.           лапа – компрес, превръзка с билки, лапат – растение с плоски листа. С етимологични паралели в чувашки lapastan – репей, лапат, заето от марийското lapšudo – лапат. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.330/ В угрофинските езици, във фински lapa, естонски laba, лапландски lappe, селкупски lappo, lappu – лист, фински lappea, lappia, естонски lapp, лапландски lap'pad, мордвински lapuža, lapš, марийски lapka, хантски lapsэk, унгарски lapos, lappad – плосък, във фински lappa, ненецки labak, lapak – колан, стягам. /UE/ В алтайските езици, в тюркски *jap, монголски *labta, nabtar, тунгусоманчжурски *lapta, napta, корейски nap-čak – плосък, равен. В картвелски laṗoṭ – плоска лъжица, славянскобалтийското *lapa – крак на животно, длан, синотибетското *łēp – плосък, длан, адигски, кабардински lъapsэ, lъabžэ – копито, крак на животно, показват палеолитния  произход  на  корена. /АШ-ЭСАЯ,стр.244/

83.           лашкам – блъскам, клатя, удрям, лумкам бия, налагам - бия. В осетински læsыn – изтиквам, влача, предвижвам, в таджикски latma, пущунски laghatah, шугнански lat, кюрдски lidan, хинди-урду laţh, lagnā, кашмирски ladīshā, lāyun, осетински liаgъ – бия, също в осетински læхurd – бия, кова, удрям с чук, разтрошавам, смилам. В осетински læzeg, ягнобски latta, талишки  latê, белуджи latta – тояга, палка. Виж и българското лата – дървена летва, инструмент за нивелиране, използвана в зидарството.

84.           левент – млад, силен. Аналогично в осетински læuuæn – здрав, устойчив. /ОРС/ Сравни с кюрдски  law, язгулемски lawend, пущунски al-ak, кашмирски lôwu – млад, съвпадащо по значение с нашето понятие. Заето е и в турски lävänd – наемник, разбойник. Среща се и в украински левенець – здрав, силен човек, според Фасмер, през турски. В ирландски laoch, кимвърски lleyg – войн, смелчага, герой. /EDGL/

85.           лелея – желая, стремя се към нещо. В БЕР се извежда по абсурден начин от люлея. Фасмер посочва руското лелеять, украинското лелíяти – люлея, сърбохърватското лелиjам, лелиjати, лељам, лељати – празнословя, старочешкото leleti – вълнувам се, старополското lelejanie - люлеене. Търсят се паралели  с  литовското leliúoti, leliúoju, латвийското leluot, leluoju – люлея и със санскритските lēlāyati, lálati, lālауаti – играя, люлея се. Фасмер свързва понятието със общославянското люлка, детска люлка и названието на езическия източнославянски бог Лел – аналог на Ерос, бог на любовта, брака, респ.свързан с понятието „люлка” – носещ  деца. Съответно в словенски lílа, полски lаlа, lalka – кукла, а в литовски lėlе - дете, бебе, латвийски lelle, lellis – кукла. Виждаме че в български люлея и лелея имат смислово различно значение, въпреки сходното звучене. Така че, може да мислим за вероятен тохарски произход на лелея, в тох./б/ lalye, lāl – боря се, стремя се към нещо, сходно с  българското лелея. В хинди-урду loŗh, loŗhnā – желание.

86.           леш – мърша, труп. Думата е старобългарска, заета в румънски, сръбски, гръцки. П.Добрев я свързва с  “памирското” леш – издъхнал, мъртъв. /ПД-ЕАКБ,стр.106/ В осетински læхъug – развален, гниещ, læхъug-аjk – развалено яйце, запъртък, læх – изпражнения, læхdыm – негодник, лош човек. /ОРС/ Също в кюрдски laş, пущунски, персийски laš, талишки lês, шугнански loša, гилянски lеšê – труп. /VS-ETD/ От същия  индоевропейски корен, в ирландски  lofa, lobhadh  - гниещ. /EID/

87.           лиги, лигав – слюнка, или неприятна, отблъскваща течност, аналогично на славянското слуз, слизь. Показва точен паралел с осетинското læggir – слуз, lukъа – сопол, ælgъ – отвратителен, ælgъаd - отвращение. /VS-ETD/,/ОРС/ В тох./а,б/ lik – мокър, миещ се, латински liqueō, licuī – течност, влажен, протокелтски *wlikʷti, староирландски fliuch, старокимвърски gulip, старокорнуелското glibor, бретонски gleb – влажен. Очевидна осетино-/пра/българска етимология. Ностратичен паралел с финското liko, хантското logỳt, манси lăwt, монголското  lag, lagda – мръсотия. /IEE/

88.           лигльо – човек с недостойно поведение. В БЕР се свързва с лиги, т.е. човек на който му текат лигите, в смисъл на неприятен. Но значението в бълг.ез. е по-различно. Етимологични паралели: В тох./б/ lyak – крадец. /DA-DT-b/ В  алтайските  езици  liga, тюркското j``gla, тунгусоманчжурското ligi – плач, стенание, неприятно изживяване. /S-AE/ Думата леке – петно, лош човек, в българския език се свързва с персизъм преминал през турски, със значение петно. /ХФ-ПДБЕ,стр.53/ Само че в осетински се среща сходната дума: liаgъ, lъkjagъ, lеjagэ – позор, непристойно поведение, насилие, бой, несправедливост, læggоnd – женоподобен мъж, обида. /ОРС/ Виждаме  пълно звуково и смислово съвпадение с тохарската форма. В искашимски leu, lev, вахански liv – тъп, глупав  човек, обида. /IED/ Откриваме и пълен угрофински аналог, в манси leg, хантски l'äktä, унгарски lök, удмурски lekany, коми l'ukavny, марийски logaš, лапландски lugke, фински loukkaus, естонски lükkama, мордвински lavsedems, вепски l'ükt'a – бия. /VS-ETD/ Покорни посочва сходното албански lig, литовски liga, староирландски lach, старопруски licuts – беден, нещастник, старобългарското лихъ – отритнат, презрян, самотен. /P-IEW/ В румънски lihod – непрокопсаник, е калка от старобългарското лихъ, лихотъ. /БЦ-ИБЕ-2,стр.84/ В  надпис  върху  роговата рамка на боен лък открита край селището Житков, по поречието на р.Манич, написан с алано-прабългарски руни Г.Турчанинов и П.Добрев разчитат думата лиак със значение – опозорявам, бия. “Кан  Лаз  дозпан, кан лиак лорз ацк” – “Кане Лаз приятелю кан, бий /опозори/ страхливите подлетци!” /ПД-ДЕ,стр.61/ Виждаме че думата лиак е съществувала в езика на аланите, респективно и на прабългарите и е с вероятни тохаро-угрофински корени. Аланската дума е смислово еднаква с угрофинските примери, подобно е българското налагам – бия. Така че тохаро-осетинската етимология е най-вероятна.

89.           лискур  - вид речна риба от рода на пъстървата. В тох./б/ lāks – риба. /DA-DT-b/ В осетински læsæg, læšæg – пъстърва, loko - сом. /ОРС/ В руски лосось /също се нарича и  форель/, чешки и словашки losos, полски łosos`, словенски lueosis, латински salmo, древногръцки logades, старовисоконемски lahs, староанглийски leax, старопруски lassaso, литовски lāšis, латвийски lasis – пъстърва, херинга, от протоиндоевропейското lokāsi. В български се среща названието лискур (балкански щипок, Sabanejewia balcanica) риба, сродна с пъстървата, обитаваща високопланинските реки. Според В.Абаев се касае за общоиндоевропейско понятие за означоване на вид риба въдеща се в реките от Балтйиския басейн Също в осетински lоkо – сом. /ОРС/ Покорни смята че разпространението на названието лакс–лососъ очертава общоиндоевропейската прародина, но понятието отсъства в индоиранските  езици, като пряко название на риба. Абаев го свързва със санскритското lāusa, протоиндоиранското *laksa – лъскав, блестящ. М.Майртхофер посочва още арменското erašx, согдийското rgš, персийското raxš, кховарското locaj, производни на общоиндоиранското raj, rajati – червеникав, блестящ. /ВА-СЕИ,стр.7/ В тохарски lakutse – светъл, ярък, блестящ, лъскав. В древногръцки  logades, немски lachs, look – пъстър, напръскан на блестящи точки. /VS-ETD/ Виждаме пряко описание на пъсътървата. Българското пъстърва е заимствано в албански като pestorve. Значението е ясно – пъстра риба. В някои македонски говори е известна като белвица – бляскава, заето в албански като belvitce, belbitce. /АС-СПА,стр.169/ Наличието на пряк тохаро-осетино-български аналог lāks-læsæg, læšæg/лискур показва че българската дума е вероятно донесена от прабългарите, защото в южнославянските езици /изкл.словенски, показващ редица паралели със западнославянските/ отсъства название подобно на лосось. Специално за осетино-тохарския паралел Абаев смята че се касае за древно езиково  взаимодействие между предците на аланите и тохарите. Авторът не изключва и тохарската /юечжийско-усунската/ съставка в аланската етногенеза. /ВА-СЕИ,стр.137-138/ Подобна дума откриваме и в алтайските езици. Старостин посочва протоалтайското lak`a~k, монголското lioqo, тунгусоманчжурското laka, тунгусоманчжурското  lokija, loxon, японското nakatai, тюркменското lagga-balāq, узбекското  lakka-baliq – вид голяма речна риба. Тюркските форми са по-късни монголски заемки. /S-AE/ В естонски luts, лапландски lúss – риба, сьомга. /VS-ETD/ Виждаме и древни индоевропейско-финско-алтайски езикови контакти, насочващи ни към древни ностратически паралели. Трябва да посочим че славянското, руско название на пъстървата – форель, се е срещало в старобългарски като фърлъ, заето в румънски като vărluga – пъстърва. /БЦ-ИБЕ-2,стр.53/

90.           лобно  място – място на екзекуция или нещастен случай, смърт, кончина. П.Добрев го свързва с памирското /сариколското/ lop - падам. /ПД-ЕАКБ,стр.107/ В български – лопнал, лопна, хлопна – падна, мандалото лопна, т.е. падна. Най-близко е етруското lup - умирам. /EG/ В ирландски lobh, lobhaim, староирландски lobat, латински labi, labes – падане, крушение, в норвежки lopt, иралндски lobht – тераса, високо място. /EDGL/ Смислово сходни са угрофинските понятия, във фински loppu, естонски lõp, вепски  lop – край. /VS-ETD/ Също в таджикски lap - край. /DRT/ В тох./б/ lip, lipar, lipo – оставам, остатък. Д.Адамс го извежда от протоиндоевропейското leip – оставам. /DA-DT-b/ Тохарското понятие е запазено в искашимски като lip – пълен, напълнен. /IED/ От същият индоевропейски корен е литовското lobis, старопруското lobs – остатък. Лобно място може да се изведе и от етруското, келтските, тохарските и угрофински понятия: мястото на края на жизнения път, място запазило спомена за загиналия.

91.           локва – плитка яма на почвената повърхност, запълнена с вода, тиня, кал. Думата няма славянски аналогии. Покорни го свързва с латинското lacus, старовисоконемското lahha, съвр.немското lache, скандинавското lake, староисландското logr, староирландското loch, бретонското lagen, галското lagu, кимвърското llwch – воден басейн. /P-IEW/ В славянските езици, като производно на старобългарското локва, Фасмер посочва староруското локы, сърбохърватското локва, словенското lokэv – заблатено място. Той го извежда от общославянското *lugъ – ливада или латинското lacus, но изключва връзка със старовисоконемското lahha. /IEE/ Но пряката аналогия я откриваме, естествено в осетински lаkъоn - тиня, кал и в чувашки lakăm – локва. /ОРС/,/ИА-УСЧЯ/

92.           лош – нискокачествен. Думата е типично българска и има ограничени славянски аналогии. Фасмер посочва руското диал. лоший, сърбохърватското лош, словенското lоšэn – лош. Смята ги за заемки от готското lasiws, среднодолнонемското lаs - слаб, вял, отпуснат. В ирландски loigear – неопрятен, мръсен. /EDGL/ Покорни посочва различни аналогии: готското lasiws, староисландското lasinn, норвежкото las, lase, старовисоконемското lasche, нидерландското lasich, lash, протоиндоевропейското lās – със значения лош, нискокачествен, лумпени, изпражнения. /P-IEW/  От същия корен е осетинската обида laxšiz – долен, мръсен човек, lystag – малък, нищожен. В тох./б/ lj.sk  - лош, в  кюрдски laş, lix'ar, пущунски  laš, талишки lês, персийски laš, lagär, шугнански, искашимски loša, гилянски lеšê, lеgêr – сух, слаб, мършав. /DA-DT-b/,/VS-ETD/ П.Добрев свързва думата с памирските форми. /ПД-ЕАКБ,стр.107/ В старобългарски се е среща и общославянската по произход дума лих – долнокачествен, лош, беден, производна на същия индоевропейски корен *lās. /СИ-РРОД,стр.239/ Има аналог в руски лихий, лихой, чешки, словашки, полски lichy, сърбохърватски liëh, словенски liīh, горнолужицки lichi, долнолужицки lichy – беден, самотен, отритнат. /БЦ-ИБЕ-1 стр.95/,/D-SIL/ Така че лош е прабългарският аналог на славянското лих.

93.           луге, люге – хора, люде, диалектна форма използвана в Македония. Ст.Младенов посочва че думата ligie – хора,  люге, л`уг`е, е използвана във влахобългарски текстове от Седмоградско /Трансилвания/. /СМ-ИБЕ,стр.96/ Аналогично в осетински, откриваме идентичното læg – човек, lægtæ – хора. В хотаносакски и пущунски lo, loya – събрание, в пущунски khalq, khaleg – хора, народ. /HP-PD/ Наслагване на сходни индоевропейски, алано-славянски понятия, люде – славянската форма, а луге – прабългаро-аланската, с кавказко влияние. Коренът е  ностратически, в  шумерски  lu – хора, човек, в баски lagun – човек, приятел, адигски liы, кабардински liъžъы, lыg – мъж, човек, в кавказки аварски, даргински lagъ, абазински lыg, ченски, ингушки laj – роб. /АШ-ЭСАЯ,стр.257/ В ирландски luchd, кимвърски llwyth, в готски launo – човек, хора. Също в древнобалтийски lindan, руски ляд, общогермански land, санскритски randhra – земя, поле, страна. /VS-ETD/ В древногръцки λάος, староирландски /гаулиш/ luct, тракийски las, le – означава племе, народ, а лидийското lailes – господар, суверен, владетел. Томашек извежда самия етноним Λϋδοί – лидийци от протоиндоевропейското *leudho – хора, люде. /ВГ-БЕО,стр.78/ Древногръцкото λάος, дава началото на Елада, Ελλας т.е.  хора, народ. Във фригийски lavagta, lavaget – военоначалник, предводител. /L-PhED/ В етруски lautni, lautntha – свободен мъж, свободна жена, lautun – семейство, род, lauchnum – владетел. /EG/  Стои в основа на етнонима латинци. Сходно е иралндското lánamain, lаnain – семейство, семейна двойка. /EDGL/ В албанския диалект на тоските /южните албанци/, самоназванието на народността е  labe, lab. Оттук е навлязла в гръцки като Αλβανοί и придобива разпространение в другите европейски езици под формата Албания. /АС-СНА,стр.266/

94.           лукав – коварен, лош човек. БЕР посочва че думата е известна единствено в руски, но като архаична и смятана за българска заемка от старобългарски. Търсят се твърде изкуствени аналогии с думата лък, т.е. лукав от лъкавъ – изкривен. Етимологични паралели: В осетински luхыn – измамник, крадец. /ОРС/ В тох./б/ lykuññe – склонен към кражба, крадлив. Според Д.Адамс то е произлязло от lyak – крадец. /DA-DT-b/ В угрофинските езици, в хантски lokinta, унгарски láyi, удмурски lakyny, коми lakny, марийски lakaš - измамвам. /VS-ETD/ Българското лукав е сходно с тохарското, осетинското и  угрофинските понятия.

95.           лутам  се  - отклонявам се от пътя. Думата няма славянски паралели. В тох./б/ lauke, lau – далече, lait – отклонявам се, в тох./а/ lit, laitaiñe, lutaskent – падане но и отдалечаване, преместване на далече, изпращам, отклонявам се, тох./а,б/ lut - прогонвам. /DA-DT-b/ В санскрит lithan, старогръцки loitς, староирландски laast, старовисоконемски  leijan, староисландски leiaf, готски  ga-leian – лутам  се. /P-IEW/ В  кховарски lasa – отдалечаване.

96.           лянкам – залитам, клатушкам се, кандилкам се. /СИ-РРОД,стр.343/