ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РУНИЧЕСКИЯ НАДПИС В „КИЕВСКОТО ПИСМО”

_________________________________________________________________________________________________________________________

д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

 Въпросният документ представлява писмо написано в 10 в. (около 930 г.), на еврейски език, отнасящо се за Яков бен Ханука, член на еврейската община в гр.Куяба (Киев). Открит е в 1896 г. сред други еврейски документи, съхранявани до тогава в Кайрската гениза (еврейско книгохранилище към синагогата). След това става собственост на Кеймбриджката университетска библиотека. Преоткрито и изследвано е в 1968 г., а в 1982 е публикувано от Норман Голб и Омелян Прицак на английски език в Сборника „Хазарско-еврейски документи” (Golb, Norman and Omeljan Pritsak. Khazarian Hebrew Documents of the Tenth Century. Ithaca: Cornell Univ. Press, 1982). През 1997 г. сборникът е преведен и на руски език (Голб Н. Прицак О. Хазарско-еврейские документы X века  - Москва, Иерусалим, 1-е изд. 1997; 2-е изд. 2003 ISBN 5-93273-126-5). Документът се явява най-стария писмен паметник свързан с гр.Киев, от времето на Хазарския каганат. Киевското писмо представлява квадратен къс от тънък пергамент с размер 22, 5 см Х 14, 4 см. Целият текст съдържа 30 реда, с изключение на последната дума е написан с  квадратен еврейски шрифт. Самият текст представлява молба обръщение написано от представителите на еврейската община на гр.Киев. То започва в характерните възхвали към Бога и продължава с изразена надежда че Бог ще съхрани приносителя и получателите му. Следват възхвали и пожелания към получателите, например, «мъже на правдата..., стражи на спасението..., свети общини» и т.н. Основният текст съобщава че благочестивия, Мар (господин) Яаков бен Ханука, е изпаднал в голяма беда. Неговият брат взел пари в заем от „чуждоверци”, а Мар Яаков станал негов поръчител. Но след това неговият брат, при едно пътуване бил нападнат от разбойници които го ограбили и убили. Кредиторите започнали да си търсят дълга и пленили Яков като го хвърлили в тъмница, обкован във вериги за цяло година, докато съобщниците му платили откуп от 60 „монети” (вероятно златни), но при условие че Яков ще събере и доплати още 40 „монети”. По-нататък се казва че общината в Киев изпратила Яков „по светите (еврейски) общини” с надеждата че те ще се смилят над него, ще проявят своята добродетел и ще му дадат въпросните пари. Следват разсъждения за големите достойнства на  милосърдието и добротата. Накрая авторите изразяват надеждите си че Бог скоро ще възроди Йерусалим (Юдейското царство) и ще настъпи избавление за евреите. Написани са и имената на съставителите на писмото и това на писаря – Исак Парнас. И в най-долния ляв ъгъл са изписани 6 рунически знака, предизвикали различни интерпретации. (http://e-vse.ru/rus/article/kievskoe_pis_mo.html )

Яков е тръгнал от Киев, вероятно достига Константинопол и оттам по море се е добрал до Фустат (Кайро) където е открито писмото. Съдбата му е неизвестна, възможно е да е загинал или починал в Кайро където документът е бил съхранен в книгохранилището на синагогата, тъй като юдейската религия забранява да се унищожават документи съдържащи думата „бог”. Също твърде странно е че цяла община като Киевската не е съумяла да изнамери 40 жълтици.

Но в крайна сметка нас ни интересува руническиат надпис. Естествено класическото схващане е че това са тюркски руни, тъй като документът е съставен най-вероятно от  прозелити - „новопокръстени” в юдейската религия хазари от Киев. За това говорят и част от имената, например Ханука и Песах – така се наричат големи юдейски празници, също се срещат имената Кабар и Савар, отразяващи етноними – кавари, савири, също  неюдейските имена Манар, Манас, Купин, както и славянското Гостята. Интересни са изкуствено образуваните имена: Савриил (“Бог е моята надежда”) и Нисси (“Бог е моето знаме”), или Синай, по названието на древна юдейска земя (съвр.Синайски п-в). Другата част от имената, са или на юдейски патриарси: Аврам, Яков, Моисей, или на родоначалници на юдейски „колена” (родове): Рувин, Йуда, Завулон, Манасий, Иосиф, Вениамин, или на древни юдейски царе - Менахем, Хезекия, или на пророци - Самсон, Самуил, т.е. имена, с голямо значение за  еврейската традиция. Според Голб, точно такива имена са характерни за новоприелите юдаизма, в случая хазарите. Подобни имена са широко разпространени и сред друга прозелитска общност – тази на татите „горските евреи” в Кавказ, ираноезично население изповядващо юдаизма. /ИС-РКВЕХ/

Хазарите се смятат за тюрки, т.е. и руническият надпис трябва да е тюркски. Даже е разчетен като „hoqurum” което от древнотюркски означава – „прочетох го” – един вид, заверка от някакъв хазарски чиновник, според О.Прицак. Но ако сравним руните от надписа с тюркските, виждаме доста различия. Самият надпис изглежда така: , трябва да се чете от дясно наляво, както е и текстът в цялото писмо. Първият знак   отговаря на тюркското  - „г” (гх), вторият , отговаря на тюркското  „о”, или „у”, третият  , отговаря на тюркското  - „ку” (q), четвъртият  отговаря на тюркското  - „р”, петият  се свързва отново с тюркското  което не произнася и като „у” и последният знак  отговаря на тюркското  - „м”. Разбира се има известна прилика но виждаме че нито един знак не съвпада изцяло, а някои са в огледален вид.

Смятам че т.нар. „тюркски” произход на хазарите изобщо не е доказан, напротив, арабските хронисти пишат че хазарският език е много различен от персийския и тюркския, но е сходен с българския, т.е. с езика на прабългарите. Днес в съвр.”рускоезична” наука още се поддържа погрешната версия че чувашкия език се явява единствения далечен наследник на древния „хазаро-булгарски” език, особен клон на древнотюркския език. Хазарите се появяват в Кавказ във 2 в. едновременно с класическите ранни алани и барсилите (носители на средносарматската култура), което показва че те не могат да бъдат тюрки. А тюркските писмена възникват в един много по-късен период (7-8 в.).

Ако разгледаме надписа сравнен с алано-прабългарското руническо писмо и първообраза му – арамейското писмо, се получава интересен резултат. Първата буква показва ясен, очевиден паралел с арамейският  „алаф” – „а”, също в съвр.еврейско писмо , в староеврейското писмо  - „алаф”, в алано-прабългарското писмо  - „а” или „æ”. Втората буква показва сходство с арамеският палмирски  - „тав” – „т”, също в съвр.еврейски , согдийски , в пехлеви , в алано-прабългарското писмо  - „т”. Третата буква е сходна със староеврейският  - „гамал” – „г”, в съвр.еврейски , естрангело , несторианското писмо , партянското писмо , алано-прабългарското писмо (от  Наги-Сцент Миклош)  - „г”. Следващата буква е сходна с арамейското  - „цаде” или „ц”, в староеврейски , съвр.еврейски , сирийското яковитско писмо , несторианското писмо , согдийски , партянското писмо , в алано-прабългарското писмо  - „ц”. Предпоследната буква показва паралел с арамейския  - „нун” – „н”, съвр.еврейски , сирийското яковитско , несторианско , согдийското , алано-прабългарското  - „н”. Последната буква не буди съмнение, в приликата си с арамейското  - „хе”, четящо се и като „е”, в староеврейски , в алано-прабългарското писмо  - „е”.

Или виждаме че се получава думата „а`тгцнæ”, която всъщност може да представим като израз „а`таг цанæ” отговарящ на съвр.осетинско ættæg cъen – даващ имущество, или даващ пари, даващ залог, в дигорски ættun - давам,  иронски cæin, дигорски cъen - имущество. Виж българското цинция, циция – скъперник и аналогичното осетниско иронско čъыndы, дигорско kъinndi – скъперник, иронски cъыndы, дигорски cъindi – залог, заем. /ИРС/,/ДРС/ Или също в тох./б/ cāne – парична единица, cayane – продавам, аналогично на българското цаня се – продавам се, старобългарското цна, дума нямаща славянски произход, също старобълг.неславянско цта, (цънта) – монета. В осетински cыnаiыg, cыnаjыn означава купувам и звучи напълно идентично с българското цаня се – продавам труда си. В персийски sito, shat – монета, идентично с цта, (цънта) – монета.

Така че най-вероятно надписът в долната част на писмото, е изписан не с тюркски, а с алано-прабългарски руни и означава „даващ залог”, „даващ пари”, т.е. такава е и самата функция на документа, да „подсети” братята от най-вероятно съседна юдейско-хазарска община, да дадат пари на изпадналия в беда Ханука.

Въпросната интерпретация поставя много въпроси, напр. какъв е бил хазарския език, вероятно сроден с аланскя (алано-прабългарския), или пък част от юдейската хазарска общност, всъщност са били приели юдаизма алани и прабългари, носителите на салтомаяцката култура.

Също възниква въпросът и за произхода и основаването на гр.Киев (Куява, Куяба, Qiyyob). Преди да стане руски, той е бил един от най-важните градове в Хазарския каганат. Смята се че Киев е завладян от русите в 850 г. Но наличието на юдейска община в града, както и наличието на други документи доказват че това завладяване е станало не по-рано от втората половина на 10 в. Такъв документ е също т.нар. “Документ на Шехтер” или “Кембриджския документ”, представляващ писмо на иврит, намерено в същата Кайрска гениза и публикувано в 1912 г. Написано е около 949 г. хазарски юдей, поданник на кагана Иосиф, в отговор на писмото на Хасдай ибн Шапрут, искащ да получи сведения за Хазарския каганат.

По времето на князете Олег и Игор (50-те и 60-те год.на 10 в.), Куяба е граничен хазарски град, наречен от Константин Багрянородни в „За управление на империята” Самбат, което ясно отговаря на юдейското Шабат – събота, свещенния ден за юдейте, обикновено в съботата са се устройвали пазарите. /РХ/

В 10 в. Киев се се състоял от три части – „Планината на Кий”, Копиров конец (в староруски конец – квартал) и Подол. Копир произлиза от Кавар, Кабар, т.е. „квартал на каварите”.Копировия квартал е имал до 12 в. две входни порти, едната е Подолската врата, водеща към съседния квартал Подол, а другата се е наричала Жидовска врата (Еврейска врата) водеща към Ярослав. След 1036 г. княжеските дворци в Киев са застроени върху руините на крепостта охранявала Копировия квартал. /АГ-ИКДК/

Според легендата градът е основан от трима братя Кий, Щек и Хорив, като всеки остовал по единия от кварталите на града, разпилижени на три съседни хълма. Имената не са славянски. Оказва се че са алански по произход. Кий от  древноиранското *kej – велик, великан, вж.митичната династия Кеяниди и българското каяна – великан, Щек, от осетинското ssæg – удрящ с чук и Хорив, от осетинското xъæriu – свят, молещ се. Виждаме тримата братя като представители на трите съсловия, Кий – войнското съсловие, Хорив – жречеството и Щек – свободните общинници, работещото съсловие.

Въпреки че археологията дава оскъдно присъствие на „салтомаяцки” племена в района, не е изключено първо тук да са се заселили алани и прабългари, след което селището е станало част от Хазарската д-ва, до завладяването му от русите в края на 10 в.

 Използвана литература:

 /АГ-ИКДК/ - Аркадий ГАЙСИНСКИЙ (Шедерот, Израиль). Ивритские корни в топонимах древнего Киева. Адрес на статията - http://www.zn.ua/3000/3150/49177/

 /ДРС/ -  Таказов Ф. М. "Дигорско-русский словарь" 30 000 слов. Владикавказ. 2003 г. - http://www.allingvo.ru/DIC/digor-rus_dictionary.htm   (Для Lingvo версии - 9, 10, 11, 12)

 /ИС-РКВЕХ/ - Игорь Годович СЕМЕНОВ. О РАННИХ КОНТАКТАХ ВОСТОЧНОКАВКАЗСКИХ ЕВРЕЕВ И ХАЗАР. Уеб-сайт: http://gorskie.ru/istoria/rn-kontakt.htm

 /ИРС/ - Осетинско (иронско) русский словарь. 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ С приложением грамматического очерка осетинского языка В. И. АБАЕВА ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ * 1970 г. -http://www.allingvo.ru/DIC/iron-rus_dictionary.htm  (Для Lingvo версий 9, 10, 11, 12)

 /РХ/ - Русь и Хазария, адрес на статията -  http://white-society.org/index.php?name=Pages&op=page&pid=444