СНОПЪТ ПРЪЧКИ НА КАН КУБРАТ ИЗРА

СНОПЪТ ПРЪЧКИ НА КАН КУБРАТ ИЗРАЗЯВА ДРЕВНОИРАНСКИ ОБИЧАЙ ЗА ПРЕДСКАЗВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО

Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

_________________________________________________________________________________________________________________________

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

_______________________________________________________________________________________________________________________

Всички знаем древната легенда за българския владетел кан Кубрат и завещанието към синовете му. Канът наредил да донесат сноп пръчки. Когато пръчките били в сноп, никой от синовете му не успял да пречупи снопа. Но когато разпръснали пръчките, много лесно се чупели една по една. Така канът им завещал винаги да са заедно и никога да не се делят, за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки враг може да ги сломи. Но те не послушали бащината заръка, разделили се и много скоро хазарите ги победили и завладели земята им.

Разбира се освен очевидното послание че „в единението е силата” въпросната легенда показва и съвсем друг смисъл и произход. Произходът на легендата не е много ясен. Някои я приписват на Теофан Изповедник, въпреки че в своята „Хронография” той не споменава такива подробности. Но не е и плод на народно въображение, както биха си помислили мнозина.

При древните иранци и идноарии е съществувал религиозен ритуал за очистване и предсказване на бъдещето чрез сноп пръчки или сноп ритуална трева (виж фигурата). Според Ив. Танев [Ив. Т. Иванов. По пътя на българския етноним. Изд. Алфамаркет. 2005. с. ] този древноирански и индоарийски религиозен ритуал може да има връзка с легендата за снопа пръчки на Кубрат.

Древните иранци са наричали ритуала баресман, от растението тамариск. Сходен ритуал има и при индоарийте, но със снопче трева, баррис, barhis, prastara – ритуална трева. В ягнобски virоn, кюрдски birîn, пущунски burran, персийски boreš, гилянски byrie, язгулемски berxast, сариколски warimb – отрязък, кюрдски bir, талишки büre – пръчка, осетински bæræzе – храсти, къпини, кховарски pârgati – храсти за хранене на овцете. В авестийски barsom – богослужебен предмет: ритуален жезъл, представляващ сноп пръчки, който зороастрийският жрец държи в ръцете си пред огъня, като извършва ритуала Ясна. Чрез огъня достига до Ахура Мазда и предпазва от силите на злото. Изготвен е от клончетата на тамариск, подрязани със специален ритуален нож и свързани по определен начин. При съвремените зороастристи се заменя от връзка на малки метални пръчки. В паралелната ведическа традиция се използва barhis –жертвенна слама, която се растила (stīrna) на мястото на жертвоприношението. В Ясна към баресмана жрецът отправя израза frastarvta – «разтелен» - „протегнът към Огъня”. (Словарь традиционных терминов, основных понятий и имен - http://www.blagoverie.org/world/glossary/glossary.phtml) Тълкуването на ритуала се свързва с древноиндоиранската представа за сътворението. Първоначлано Бог е създал земната твърд, растенията, животните и човек. Ритуалът пресъздава легандата, като жертвеното живоктно се пуска да премине по пръчките които се изгарят в огъня, след което животното се заколва, като в най-древните времена след животното (обикновено теле) се убивал и човек, т.е. след смъртта на растението, животното и човека, се затваря космогоничния цикъл и следва прераждане на новия живот. (История возникновения и вероучения зороастризму - http://referat-bank.ru/subject20/article24.html ) В пехлеви bareshmûn – обряд на очистване, в осетински bаræsug – изчистване. Гау (Gough,1868), доказва че санскритската дума brahman и авестийската baresman са синоними, защото и двете, означават обряд, молитва, жертвоприношение. При кюрдите и днес се изпълнява този ритуал, като преди да се заколи жертвеното животно, се пуска да мине върху разстланите по земята пръчки наречени baresman, което в съвр.кюрдски означава също просто слама. Смята се че ликторския сноп, (фашиото) в Древния Рим, също е отражение на този много древен индоевропейски ритуал.

Думата за означаване на барестмана се е съхранила и в старобългарски, като бръстъ, бръстина, със значение снопчета зелени клонки давани на домашните животни, овце, кози за храна. /СИ-РРОД,стр.43/ Заето в южноукраинските диалекти брость, сърбохърватски брст, словенски br̀st, словашки brost – зелени клонки, лозови клонки. Фасмер търси връзка с латинското frutex – храст, средновисоконемското broβ – клонка, ластуна, но етимологията остава неизяснена. Имаме старобългарска дума с ирански произход, а етимологията е много по-древна. С развитието на езика, названието на снопа пръчки, еволюира до битовото ниво, на храна за животни. Например старобългарското оброкъ, означава магия, врачуване, заето и в румънски като obroci и в същото време, оброк, в по-късен период, започва да ознчава дажба за храна на животни, заето в румънски – obroc, т.е. синоним на бръстина. /БЦ-ИБЕ-2,стр.103,83/ Нагледен пример за семантичното развитие, с отпадането на езическите ритуали. От друга страна българското бръстъ, показва ясна аналогия с еднозначното осетинско bæræzе.

Друга интересна податка подсказва китайската “Суй-шу” (Историята на Династията Суй - /581-618г./) съвсем ясно казва че Унаге (земята на унугурите/оногури/хоногури, е еднозначно със Западна Согдиана, наречена в ранното средновековие Уструшана (там Теофилакт Симоката помества града на хоногурите Бакат, отг. На съвр.селище Вокат, намиращо се точно в древната Уструшана или между средните течения на реките Амударя и Сърдаря): “Унаге е древната согдйиска земя а владетелят и се титлува финиши”, т.е. афшин – титла носена единствено от владетелите на Самарканд и уструшанските господари. Думата е от индоирански произход и обикновено се свързва с осетинското иронско æfsin, дигорско æfsijnæ - господарка. /ИРС/,/ДРС/ В палийски abhi е уста, а abhiňňa – маг, жрец. В ягнобски ofsona, пущунски afsana, персийски äfsane, гилянски afsane, язгулемски afsona – сказание. /VS-ETD/ В авестийски afrasånghâ – проповедник, духовен водач. /JP-DCAW/ В тох. /б/ abhijn, хотаносакски abhijñ* – известен, знаещ, мъдър, големец. /DA-DT-b/ В ирландски aithgne, аithne, кимвърски adwaen – знание и сходното aithnе - командвам. /EDGL/ Семантичното развитие започва от знаещ, носител на знание, което го прави жрец или старейшина, до стопанин (стопанка), господар, както е в осетински, но в женски род – господарка, владетелка, думата е древна и отразява времената когато жената има особенно важно значение при древните източни иранци – на върховна жрица и господарка, владетелка, преминало в предводител, владетел, в ранносредновековна, предислямска Уструшана, който според китайските хроники е изпълнявал и религиозни обряди, афшинът е съчетавал духовната със светската власт. От друга страна пряката връзка на осетинското æfsin/æfsijnæ – господарка, госпожа, вероятно първоначално жрица на Богинята-майка, с уструшанската титла афшин, показва и следа от вероятно преселение, от Средна Азия към Кавказ. Сравняването на афшин – жрец, жрица и латинското фашио – ликторски сноп, показва твърде древния индоевропейски произход на ритуала, което показва че той е бил жречески символ аналогичен на баресмана. Италианската дума произлиза от латинското fascio – свързан, сноп, fasciculus – снопче, в медицинската терминология fasciа – свързваща и покриваща съединителна тъкан, покриваща мускулите.

Легендарната история със снопа пръчки, които Кубрат разпръснал, за да покаже на синовете си че ако се делят, ще бъдат слаби поединично, не е нищо друго освен описание на аланския и общоирански обичай „баресман” – гадаене за бъдещето, със разпръскване на сноп „ритуални” пръчки. Явно в Двора на Кубрат е било извършено гадаене за бъдещето, което предадено по разказ на хора незапознати с древната традиция е възприето като демонстрация на азбучната истина че в единението е силата и бъдещето на държавата.

Използвана литература:

1. /БЦ-ИБЕ-2/ - История на българския език. Том-2. Беньо Цонев. С.1984 г. /фототипно издание/

2. /ДРС/ - Ф.М.Таказов. Дигорско-русский словарь (30 000 слов). Владикавказ. 2003 г. Уеб-сайт: www.allingvo.ru

3. /ИРС/ - ОСЕТИНСКО (ИРОНСКО)-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев, К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. – електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html

4. /СИ-РРОД/ - Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. Стефан Илчев. С.1998 г.

5. /DA-DT-b/ - A dictionary of Tocharian B. - D. Adams. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden This database, created by S.Starostin and A.Lubotsky, reflects the text of the book by Douglas Q. Adams A dictionary of Tocharian B, Leiden Studies in Indo-European 10, Rodopi: Amsterdam - Atlanta, 1999 (the book is still available at the „Editions Rodopi”, information at: http://www.rodopi.nl/home.htm). Only the most obvious typos have been tacitly corrected.

6. /EDGL/ - An Etymological Dictionary of the Gaelic Language MacBain, Alexander Gairm Publications, 1982 Published by Gairm Publications, 29 Waterloo Street, Glasgow G2 6BZ Tel. 041-221 1971
Printed by Clark Constable (1982) Let, Edinburgh ISBN 0 901771 68 6 1st edition – 1896 2nd edition (revised) – 1911 Photolitho Reprint of 1911 edition – 1982 Keyed in by Caoimhín P. Ó Donnaíle, Sabhal Mór Ostaig.
HTML version by John T. McCranie, San Francisco State University. - http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/index.html