Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

1).Внъндури и епагерити. Въпросът за появата на първите племена, носители  на  етнонима „българи” в земите около Кавказ е твърде важен, защото това е ключовия момент за окончателното формиране, на  древнобългарската  общност.

Първото съобщение на етнонима „българи” е от Мовсес Хоренаци, в „История на Армения”. По времето на арменския цар Вахаршак, на север от Армения се появяват „диви племена, занимаващи се с  разбойничество”. Вахаршак ги извиква и „убеждава” да оставят разбойничеството и да се заселят в плодородна страна, където да живеят постоянно за да му плащат данък. Тази страна се простира от планината Пархар/!?/, където свършват земите на понтийците и егерите (мингрелите), до областта  Кол/Кох. Там няма големи летни горещини, има много ливади и лозя и самия Вахаршак идвал тук през лятото на лов. Сред планинските клисури на Кавказ, в областта Шар, наричана още „Безлесен” (т.е. гол, без гори) или Горен Басеан, той заселва този северен народ, който се нарича Влъндур /Внъндур/-болгар, по името на предводителя им Вунд /по-точно Вънд, Въндо/. По-късно цялата област става известна като Вананд, по името на заселниците и много селища носели името на потомците на Вунд. Това е съобщението на арменския хронист, твърде подробно за да определим мястото и времето на въпросното събитие. Следващото съобщаване на „ванандаците” /внъндури/ е свързано с големи размирици които станали в техните земи. Част от тях се отдали на предишният си занаят, разбойничеството, затова арменският цар Хосров ги прогонил на юг, към „Четвърта Армения” и границата със Сирия. Събитието е датирано към 387 г. когато Армения е поделена между Византия и Персия.

Планината Пархар е южно предгорие към най-западната част от Кавказ, наподобяващо подкова, вървящо паралелно на югоизточния черноморски бряг. В античните гръцки източници е наречена Париадар, страната на понтийците и егерите е Аджария и Мингрелия, част от Грузия, Кол е част от Древна Армения, разположена около изворите на р.Кура, областта Басеан обхваща изворите на р.Аракс. Плиний я нарича Паригеритска планина. Николай Адонц, посочва че в началото на 20 в., тази планина се нарича Болхар, което е повече от показателно.

Виждаме че внъндурите обитават най-западните части на Кавказ, около изворине на р.Кура, като са съседи на грузинските и абхазо-адигските племена. Някои автори обясняват Пархар със значението му в гръцки като планина с плоско било, но преименуването на Париадар в Пархар/Болхар е явно свързано със заселването на българите.

За времето на тези събития ни насочва подробната биография и родославие на цар Вахаршак. Според Хоренаци, той е брат на третия партянски цар Аршак Велики. Неговия дядо Аршак Храбри, се  възцарява  над  партите, в страната на кушаните (т.е. в източните предели на Иран), 60 години след смъртта на Александър Македонски, или 323 г.пр.н.е – 60 = 263 г.пр.н.е. тогава е началото на въстанието на партите срещу властта на гръко-македонските завоеватели, историците определят събитието около 250 г.пр.н.е. Смята се че  начело на въстанието застават двамата братя Аршак и Тиридат. В 247 г.пр.н.е. Аршак става цар на Пратия, родоначалник на пратянската династия Аршакиди и годината на възцаряване става 1 година от Аршакидската ера.

Мовсес Хоренаци посочва че партянския Аршак е управлявал 31 години, т.е. по неговата хронология, от 263 до 232 г.пр.н.е., наследен е от сина си Арташес, управлявал 26 години, или от 232 до 206 г.пр.н.е., който също е наследен от сина си Аршак, наречен Велики. Този цар  воюва с македонския владетел от династията на Антигинидите, Деметрий ІІ и го пленява около 139 г.пр.н.е., като разгромява и Антиох ІІ Сидет-Евергет /138-129 г.пр.н.е./. По това време назначава брат си Вахаршак или наречен още Валараш за цар на Армения. Той управлява 22 години, или прибилизително от 139 до 117 г.пр.н.е. Наследен е от сина се Аршак І, управлявал 13 години, или от 117 до 104 г.пр.н.е. по  време на неговото царуване настъпват смутове в „страната на българите” и част от тях се преселили на юг от Кол/Кох, т.е. в същинска Армения.  Аршак І е наследен от сина си Арташес І, който пък е наследен от Тигран ІІ Велики /95-55 г.пр.н.е./. През неговото управление, Армения и Партия са нападнати от Рим, но в 54 г.пр.н.е., римският пълководец Марк Лициний Крас загива в битка с пратяно-арменските войски при Кара /Месопотамия/. Такива са данните на Мовсес Хоренаци за този период. /МХ-ИА/ Наблюдават се доста неточности с царуването на партянските царе, Аршак І умира още в 247 г.пр.н.е., наследен е от брат си Тиридат, управлявал до 211 г.пр.н.е, наследен от Артабан I /211-191 г.пр.н.е/.

Хоренаци е писал за арменската династия на Арташесидите /189 пр.н.е.-52 н.е./, предвид наличието на владетел с името Арташес. Още повече че посочва Арташес като партянски цар, баща на Вахаршак/Валараш, който става първи аршакидски цар на Армения. Явно владетелят при който се заселват българите е Арташес /Артаксий/ I, цар от /189-159 г.пр.н.е./, стратег /спарапет/ от 200 г.пр.н.е./. Неговата личност и управление съвпадат напълно с Вахаршак на Хоренаци. Приблизително съвпадат и посочените от Хоренаци, години на управление, съотв. 22 за Валараш и 30 за Арташес. Но така или иначе, заселването на българите, предвид контекста на посочените събития, може да отнесем в периода 2-1 в.пр.н.е., т.е. по времето на Арташесидите. Поради тясното сътрудничество на Армения и Партия, Мовсес Хоренаци, е слял династията на Арташесидите със следващата династия на Аршакиди или Аршакуни /52-428 г./. Тази тенденция се открива и при другите арменски хронисти.

Иначе Арташес е сатрап в Селевкидската д-ва. През 201 г.пр.н.е. заедно със Зарех, като военачалници на Антиох ІІІ, разгромяват арменския владетел Ерванд ІV и присъединяват земите му към Селевкидската държава. Но по-късно в 190 г.пр.н.е. вдигат бунт и се провъзгласяват за независими владетели, възползвайки се от поражението на Антиох ІІІ в битката при Магнезия, нанесено му от Рим. Арташес става владетел на Армения, а Зарех – на Софена. Самият Арташес е родственик на сваления Ерванд, защото в арамейски надпис е посочил че е син на Зарех Ервандян Добрия.

Поради завоевателните си походи, Арташес предизвиква съпротивата и консолидацията на дагестанските племена ути /утии, удини/, гаргари /вайнахи, предците на ингушите и чеченците, както и на дагестанските народи/, лбини /албани/ и шаки /саки?/, довела до създаването на държавата Кавказка Албания /Алуанк, Агуанк, Агвания/.

Според Мовзес Каганкатваци, съгласно преданието, народът утии се смятат за потомци на митическия албански родоначалник Аран, назначен за владетел на Албания, от арменския цар Валараш. Виждаме ясно приравняване на личността на Арташес, към Валараш, защото именно Арташес воюва с племената създали Кавказка Албания, най-значителното от които е на утийте /съвр.удини/. Самите утии обитават първоначално земите южно от р.Кура, /съвр.Северен Азърбайджан/, наричана от античните автори (Плиний) с названието Отена, т.е. „стратна на утийте”. Според В.Ф.Минорский Отена е обхващала районите на съвр. Гяндж, Шамхор и Тауз в Азърбайджан. Г.Капанцян я локализира южно от р.Аракс, а С.Т.Еремян смута че утийте обитават долините на р.Тертер и р.Кура, т.е. района на Нагорни Карабах, На тази територия, помества Отена и К.В.Тревер. Ареалът на распространение на удините е бил доста обширен, но с времето се е свил до поречията на реките Арак, /Арцах/ Кура. /ЯЯ-ЭКА/ Разбира се въпросните утии нямат нищо общо с по-късните прабългари-утигури! Утийте са носителите на държавността и на официалния, писмен език на Кавказка Албания. Самото название Албания се свързва или с лбините, едно от въпросните племена, създатели на тази дагестанска общност, или с митичния персонаж Алупу, трети син на Яфет, а Аран е син на Алупу. В митологията на лакците Алпан е бог на мълнията, гръмовержеца, носител и защитник на справедливостта /един вид аналог на Митра и Сйявуш/. /ЯЯ-ЭКА/

Същият владетел (Арташес) присъединява района на Париадар/Пархар към Армения. Според Леонтий Мровели „Арменският цар Арташан, със своите войски нападнал Мцхетия /Грузия/ и разбил войските на съюзените грузини и овси /алани/”. Страбон уточнява че Арташес е воювал и победил сирите, т.е. сираките. Установено е че Мовсес Хоренаци, в своята „История” смесва личностите на Арташес и Валараш, като събитията и деанията на Арташес се преписват на Валараш. /НТГД-ПДА/ Предвид войните на на Арташес с овсите и сирите, възниква логичния въпрос, не се ли крият тука загадъчните „внъндури”, които Валараш/Вахаршак/Арташес, „убедил” да оставят предишнша си начин на живот и заселил в Басеан. Обикновено арменските царе са заселвали в пограничните райони покорени племена, в случая Басеан току що е завоюван от Грузия и съюзните и „овси”,т.е. аси, в случая сираки?!

Според Епископ Себеос, в своята „История за царстването на император Ираклий”, поредността в царуването на арменските царе е следната: „Ето аршакидските царе, които са царували в Армения след Аршак Велики. В 129-тата година /?/, когато царства Аршак, бащата /т.е. в Партия/, възцари се Аршак Младши над Армения в град Мрцуини /Мцбин, или Низибин/Нисибия, град в Източна Анатолия, наричан още Antiochia ad Mygdonium/ с брата свой Вагаршак, който назначи за цар на Армения, управлява /Вагаршак/ 42 години, след него Аршак управлява 13 год., Арташес – 25 г.,  Артаван и Аршавир – 12 г. Аршак, син на Аршавир – 37 г., Ерванд, син на Аршак – 21 г., Арташес, негов брат – 52 г. Тиран /Тигран/, син на Арташес – 22 г., Тигран, негов брат – 42 г.,  Аршам – 20  год., Абгар, син на Аршам – 38 г., Санатрук, син на сестрата на Абгар – 30 г., Арташес, син на Санатрук – 41 г., Артавазд и Тигран, синове на Арташес – 24 г. Вагараш, син на Тигран – 20 г, Хозрой Храбри /Хосров/ син на Вагараш – 48 г., след него Трдат Велики, син на Хозрой – 56 г., Хозрой, син на Трдат – 9 г., Тиран, син на Хозрой – 48 г., Аршак, син на Тиран – 7 г.,  Шапух, цар персидски – 74 г., Пап, син на Аршак - 7 год. В Христа Бога, слава во веки”. Той също не прави разлика между Арташесиди и Аршакиди и ги обединява в една династия – Аршакиди. /С-ИИИ/ Според Вардан Аревелци (Велики): Вахаршак управлява 22 год., наследен е от сина си Аршак, управлявал 26 г. Наследен е от брат си Арташес, който загива по време на поход. Наследен е от сина си Тигран, който убива римския пълководец Крас (Марк Лициний Крас). Наследен е от Артавазд, който е съвременик на Антоний и Клеопатра. След него се възкачва Аршам, син на Арташес, брата на Тигран. Съвременик е на юдейския цар Ирод и по негово време Армения започва да плаща данък на Рим. Управлява 20 год. Наследен е от Абгар, във 2-та година от управлението му се е родил Исус Христос. Според Мхитар Айриванеци, поредността е следната: Вагаршак – 22 год., Аршак, негов брат – 23 год., Арташес I – 25 год., Тигран – 33 год., Артавазд – 2 год., Аршам – 20 год., (Рожд.Христово), Абгар – 38 год., Санатрук – 30 год., Ерванд – 20 год., Арташес ІІ – 41 год., Артавазд ІІ – 2 дни, Тиран – 21 тод., Тигран – 43 год., Вагараш – 41 год., Хосров – 48 год., убит от Анак, след което следва 28 год.анархия, Трдат – 56 год., въвел християнството, Хосров – 9 год., Тиран – 13 год., Аршак – 30 год., Пап /Скверни/ - 7 год., Вараздат – 40 год., Аршак и Вагаршак – 4 год., Хосров – 5 год., Врамшапух – 22 год., Шапух – 4 год., Арташир – 6 год. /МА-ХИ/ А ето и реалното управление на  владетелите от династиите на Арташесидите и Аршакидите:

/ВЭ-ПМ-1/ Причината поради която всички арменски хронисти смесват Арташесидите и Аршакидите се дължи на следната легенда, разказана от Вардан Аревелци: ”Ние сме слушали и чели че Вахаршак е бил не брат, а син на Аршак Велики и ето в какво се състои този разказ: “Царят парсийски поискал мраморната колона, намираща се в Мцбини в двореца на арменските царе. Като взели колоната, намерили на нея гръцки надпис: “Писах аз, Агатангел: Аршак Велики имал четири сина: първият той възцарил над Теталите /кушаните, ефталитите/, вто&#