АЛАНО-ПРАБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

_________________________________________________________________________________________________________________________

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

Част – 6

НАДПИСИ НА „ПРАБЪЛГАРСКИ ЕЗИК” С ГРЪЦКИ БУКВИ

Съществува и известна група надписи, оставени от нашите предци, на автентичния древнобългарски, източноирански, (алански) език, написани с гръцки букви, което ни улеснява в транскрипциите. В.Бешевлиев ги публикува, без да прави опит за превод, тъй като през 70-те и 80-те години (20 в.), тюркската теория е в апогея си, а и малкото на брой запазени надписи, не могат да се преведат с древнотюркски. На П.Добрев дължим първия опит да обобщи и преведе, но смятам че подхода му да търси пралели, едновременно в много индоевропейски езици, келтски, персийски, пущунски, талишки, „памирски”, санскрит, дардски и пр. не е много удачен. Моята концепция е че прабългарите се формират в аланската общност, така че трябва да търсим паралели и аналогии, най-вече с осетинския език, тъй като съвр.осетинци са преки потомци на древните алани-аси.

1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”. П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/ За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xêš, сариколски xûš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската. „Чит”, в осетински иронски čitt, cыt, cыtoe, дигорски kаdæ, kаdæj – почит, уважение, слава, иронски, дигорски cættæ – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, citt, авестийски ciāt, ciё, ceātana, средноперсийски сyhyn,  – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ceātaiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Думата съществува и в съвр.български читав – здрав, почит – уважение. За Абаев cættæ – готов, здрав, респ. в български читав – цял, здрав, е с неизяснена етимология, но търси връзка с авестийското sand – приготвям, създавам и несъхранил се алански глагол *cad, *cand – създавам, а за citt, пососочва авестийското čаеθ (čаеth), kаеθ (kаеth) – уча, наставлявам, давам вид на неща, с хубав вид. /ВА-С-1,стр.305,311/ „Ма” - В тох./б/ mā – частица  подсилваща отрицанието. /DA-DT-b/ В древногръцки mh, санскрит māā, общоиндоирански mā, авестийски mâ, mâ-nô, староперсийски ma, съвр.персийски mā, хотаносакски ma, палийски mā, осетински ma, хуфски, рушански  mā, арменски mi, хетски memma – не, отрицание. /L-IAIL/ В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам). Същото е и в осетински където ма подсилва отрицанието при повелително наклонение, а при изявително, отрицанието е нæ. Аналогично и в алтайските езици където изходното ma, тюркското ma, монголското bui, bu, тунгусоманчжурското me, корейското mōt,  японското ma – означават отрицание. /S-AE/  „Гиле” - осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски – дяволски, галатя – скверня, псувам. В тох./б/ kla, санскрит galati – дяволски, хинди-урду galatī – престъпен. /VS-ETD/ Аналогия с идентичното санскритско galati – долен, разположен ниско, в евентуален преностен смисъл – адски, дяволски. Или целият израз е „почитай с добро и не скверни”.

2). Надпис върху варовиково блокче. Съхранява се в Русенския музей. Публикации: В.Бешевлиев и П.Добрев. Първата дума е разчетена още от В.Бешевлиев като „Анзи”. П.Добрев предлага превод на надписа: „На Анз Вестоносеца тук долу праха е”. /ПД-ДЕ,стр.99-100/ П.Добрев посочва осетниското dzurd/dzыrd – дума, откъдето извежда думата вестоносец. Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zærua, zæruæ, иронски zærond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzgg, дигорски idtæg – много, „асо” – дигорски asæ – размер, величина, период от време, „е” – дигорски æj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

3). Надпис върху варовиково блокче. Също се съхранява в Русенския музей. Публикациите са на В.Бешевлиев и П.Добрев. Според последния, значението е „На Зент праха е”, като свързва думата „асо” с прах, тленни останнки, срещало се в согдийски, древноирански и санскрит. /ПД-ДЕ,стр.99/ Напълно отчитам адекватността и задълбочеността на превода. Зент наистина може да е лично име, означаващо „правда, истина, знание”, в осетински zond – разум, ум.  Предлагм и алтернативно решение, от дигорското dziаntæ – почести, славя и вече посоченото asæ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”.

4). Надпис върху мраморна плоча с кръст от Плиска. В запазения фрагмент са използвани гръцки букви за предаване на прабългарски текст. Днес се съхранява във Варненския музей. Публикации: В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, О.Кронщайнер, П.Добрев. Буквата „а” е изписана със знак сходен с „голямата носовка” – , известен и от други алано-прбългарски рунически надписи. В малкия фрагмент се разчита думата „рати”. Възможно е да се касае за срички от по-голяма дума. В осетински дигорски rаttun, иронски rаttыn – давам, отдавам, дигорски, иронски rаttæg – създател, дигорски rаtu kænun, иронски rаtu kænыn – изпълнявам. Българското ратувам, – силно желая нещо, стремя се, е аналог на осетинските понятия. Може да посочим още осетинското rædau – щедър, в авестийски radah, пехлеви, согдийски rāt, кюрдски rad, персийски rād – щедър, благосклонен, дар. /ВА-С-2,стр.360/ Заето от старобългарски в руски като ратовать, Фасмер търси (б.а. неясна и отвелечена) връзка с общославянското ратъ – войска. Етимологични паралели: В тох./б/rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/,/ДРС/,/ИРС/ Другата дума „охси” бе вече изяснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дума „йеовок” според П.Добрев произлиза от иранското yufuk – широк, голям, като най-вероятно е някакакъв епитет, а в чеченски yovok означава стар, почитан. /ПД-ДЕ,стр.69-75/ Всъщност чеченската дума е осетинска заемка, от дигорското uæjug, иронското uajыg – великан, юнак, богатир. /ИРС/,/ДРС/ В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/ Думата „еалх” или „олх” се среща и в други алано-прабългарски надписи и бе вече изяснена (вж.по-горе надпис-45 от Хумаринското градище). Осетинският аналог е ulf – почивам, дало и съвр.българското охлабвам. В дясната страна на плочата се чете „аес осоа олх”. „Аес” е притежателно местоимение, 3л.ед.ч., в дигорски æ, иронски jæ. „Осоа” е аналогично на осетинските иронски us, дигорско uosæ – съпруга, жена. /ДРС/, /ИРС/ Абаев извежда думата от индоиранското *yausā, ведийското yosā – млада жена, сарматски os, oš – жена. /ВА-С-3,стр.20/ Така че вероятният смисъл е „отдай (почит) на добрия богатир, починал на 90 (години). Неговата жена почива…”. Цифрата 90 е написана чрез гръцката буква σ – сигма, като в най-старата старобългарска книжнина. /ПД-ДЕ,стр.71/

5). Надпис от Мадара, разчетен от В.Бешевлиев. Надписът е с гръцки букви и на гръцки език но съдържа и прабългарски думи: „Кана сюбиги Омоуртаг от бога владетел ..… беше..…и направи жертвоприношения …таггран… ичиргу … ”. Нанесен е върху мраморна плоча, открита в развалините на малка църквица от 14 в. Върху въпросното ταγγραν и споменатия в Кавказ „Тенгрикан-Аспандиат” – „конният бог” на савирите, се гради хипотезата че върховният бог на българите се е казвал Тангра, тъй като „двойната гама” се произнося като „нг” но в гръцки по-близко е звукосъчетанието „гх”. /ВБ-БЕП,стр.52/ Във всички български учебници по история продължава да се пише, че по време на езичеството древните българи почитали като върховен бог тюркския бог на небето Тенгри. На пръв поглед - разсъждава се ясно и логично: тюрките са вярвали в бог Тенгри, прабългарите били тюрки, следователно, и прабългарите са варвявали в Тенгри. Само че този върховен бог е съхранен в един, единствен надпис, при това с не особено ясно съдържание. Предлагам следната интерпретация: „Кана-сюбиги Омуртаг беше (тук) и направи жертвоприношение (с което почете…) вероятно паметта на свой доверен ичиргу-боил, или заедно с него са извършили обряд”. Краят на израза остава неизвестен. Може би трябва да се замислим, съществувал ли е изобщо бог с име Тангра в представата на прабългарите. Трябва да отбележим интересния факт че в български съществува рядката диалектна дума тако – клетва, тако ми – кълна се, втаксовам - обещавам. Използвана е в произведенията на З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров, а последната е известна от народните песни, особено диалектната дума такугере – така също, потвърждавам. /СИ-РРОД,стр.495/,/ДДСБНТ/ Съществувала е в старобългарски, защото е заета в унгарски като tokma – договор. Б.Цонев неправилно я свързва с тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173/ Етимологични паралели: В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kññwetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/ В осетински tærigaæd е жалост, състрадание, доброта. В талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски têngêr, хинди-уруду tawaqqur, означава приветствие. /VS-ETD/ В санскрит tathiya – истина, в палийски takkara – изпълняващ, хинди-урду takhmīna - договореност. В ирландски tac – договор, tacar – поддръжка, tagair, староирландски tacraim, tacre – клетва в съда, справедливи аргументи, taca – опора, гаранция, tochar, tochradh, шотландски tocher – собственост, владение, toghair – призив. /ЕDGL/,/EID/ Наблюдаваме близка аналогия и с тохарските понятия. Открива се и в монголски tangarag – клетва, възможен тохаризъм. /МРС/ (б.а. виж думата „тагроги” в надписа от Наги-Сцент Миклош и „тагхран” от надписа на Омуртаг) Така че не можем да твърдим с такава абсолютна сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарският пантеон. Думата употребена в надписа на кан Омуртаг най-вероятно означава обряд, клетва, почит на нечия памет, а не е име на бог. Ако „Тагхран” беше име на „върховния бог” едва ли щеше да бъде написано така, без нито едни придружаващ възхваляващ епитет, като велик, всемогъщ и пр.!

Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със  значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски  *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. В протофински *t[ö]lVč́ –дравидски *tiŋaḷ, ескимоскоалеутски *tanqi,*tatqi- луна, в проточукчски *'tirqэn˜*t- небесно светило. В протобалтийски *dañg-u- небе, протогермански *tungla-n,*tunglō(n),*tunglēn – небесно светило, готски *tuŋgl – звезда, старонорвежки tungl, старошведски tungel, староанглийски tungol, старосаксонски tungal, старовисоконемски himil-zungal – луна, небесно светило. /IEE/ В ликийски tabahaza, лувийски, лидийски tappas – небе. В езика на баските thini, в протокартвелски tham, свански txum, мингрелски ti – висок, планински връх. /БКС/ Възможно е и тохарското понятие за планински връх да е повлияно от местните енисейски езици, или показва древни паралели с индоевропейските  понятия за небесно светило. При алтайците, това понятие е по-късно по произход. Хуните наричали небето čenli, аналогично на корейското čoson – небе, утринна заря. В угрофинските езици, в манси torum, хантски torêm – небе, бог, също във фински taivas, естонски taevas, вепски taivaz – небе, в унгарски dörög, лапландски tìrmes', мордвински torams, вотякски jъrъ – гръмотевица. Явно се касае за древно предностратическо понятие свързано с представата висок-небе-бог и небе-гръмотевица-бог. В иранските езици, в осетински tъæng, ягнобски tunturak, пущунски tandêr, персийски tundur, шугнански  tundur, гилянски tund, язгулемски têndêr, сариколски tandûr, хинди-урду tandrā, палийски thaneti, кашмирски ţaţārā, белуджи garandagh, grəndəg – гръмотевица, в ирландски torrunn, кимвърски tarann, корнуелски taran, английски thunder, немски donnern, в тюркските езици, в киргизки düngürdöö, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/ Протославянското tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/ означава небесен свод. /D-SIL/ В шумерски  dingir, асирийски tanra  – бог. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ При келтите Таранис, при древните германци Донер-Тор, а при хетите Тархунтас, Тару е бог на гръмотевицата. Ако все пак е имало прабългарско божество Тангра, символ на гръмотевицата, (което е малко вероятно) аналогията с осетинското tъæng е очевидна. Става ясно че в ностратическото палеолитно прасемейство е имало ясни  представи и понятия за бог и религия, свързани с абстрактната интерпретация на понятията за небе, скала, планина, гръмотевица. Връзката между енисейското, алтайските, хотаносакското и тохарското понятия за  камък, планина, висок, небе има древни палеолитни  корени.

6). Надпис от петроглиф – Плиска. Буквите са гръцки и кирилски. Върху кръста виждаме ясно християнската формула „ІС ХС NIKA” – „Исус Христос побеждавай”. Следва изображение на конник, знака Y, два сдвоени триъгълника и дума с кирилски букви – „ПСРУ”. Авторката П.Петрова, която публикува надписа, смята че Псер/Псяр е лично прабългарско име. С немалко фантазия, тя предлага прочит: „Исус Христос победи, помогна на Псяр да победи шамана (т.е. езичеството)”. /ПП-СПЛ-А-4-1992,стр.47-48/ Единствения славянски аналог на думата е руското псяр – кучкар, но в случая имаме изобразен конник, а не куче. За интерпретацията на думата „псру” може да предложим две решения: 1.дигорското æfsaræ, иронското æfsarm – смирение, чест, съвест, 2.дигорското æfsærun, иронското æfsærыn – настъпвам. Първото æfsarm/æfsærun има основно значение срам, от авестийското fšārēma – срам, второто æfsærыn/æfsærun, от общоираонското *spar – настъпвам. /ВА-С-1,стр.482,483/ Така че значението е или „Исус Христос победи, чрез смирение, или, по-вероятното „Исус Христос победи и настъпи (утвърди се)”. Осетинското „æfs-„ отговаря на иранското и аланско „пс-, сп-”.

7). Преславски надпис – „списък на въоръжение”. Изписани са прабългарски военни термини, с гръцки букви. Публикации в трудовете на В.Бешевлиев, Ст.Ваклинов, П.Добрев. Последният  автор детайлно разглежда и превежда с помощта на източноиранските езици, значението на всеки термин. Ще си позволя малки доуточнения.  В таблицата с малки букви съм дал броят на различните амуниции, предадени с гръцки букви, но в случая те не ни интересуват. Първата дума е „зиткои-ичрегу-боил” което е прабългарска титла, в род.п. с окончание –е, както е и в осетински. П.Добрев смята че зитко или читко е отделна дума, озн. военен лагер, т.е. ичрегу-боила на военния лагер. /ПД-ДБЕ,стр.88-96/ Но може да се смята че читкои-ичрегу-боил е една титла, със значение комендант, или боил отговаряш за въоръженията, респ. ичрегу - посредник. В осетински sqæt, язгулемски skat, искашимски skud, пущунски čat, chat, персийски čat, белуджи chat, кашмирски chath, непалски chāt, хинду-урду chat, кховарски istan – покрив, стряха. /VS-ETD/,/ПД-ЕАКБ,стр.128/ В памирските езици čed/čid означава къща. В корнуелски chi – къща. В осетински cagъd – ограда от дървени колове, палисада, пущунски tsokaī – защитена постройка, укрепление, максимално близко до старобългарското  понятие „тцика, чика” - укрепление. Абаев извежда осетинската дума от cagъdыn – натрупвам, издигам. /ВА-С-1,стр.286/  „Ичрегу” е също прабългарска титла, виж осетниското иронското čegъre – посредник, или подчинен. /ОРС/ Осетинската дума е заета в в карачаевобалкарски čыgъаrgъа – отивам, čаkъыrыu, čаkъыrыrgъа - призовавам, čыgъаrgъа – излизам, в татарски čыgыp* - отивам, čаkыru*, čаkыrыr* - призив, призовавам, čыgыr* - излизам, таджикски ičro – изпълняващ. Абаев посочва изходните персийско, пехлеви čākar, согдийско čāγar – слуга, като производна на иранското kar – върша нещо. В осетински (респ. и в прабългарски) първоизточникът е от согдийски, предвид наличието на „г” вместо „к”. /ВА-С-1,стр.286/ Следва изръзът „хумсхи купе”, П.Добрев търси връзка с „памирското” хум – дебела кожа. /ПД-ДБЕ,стр.93/ Също може да посочим и преки осетински паралели: хъuыmаc – дебела вълнена материя, иронски хъоm, дигорски gъоn, gъоm – едър рогат добитък. /ОРС/,/ДРС/ „Купе” явно означава ризница, броня. П.Добрев свързва със санскритското kupa – метал, източнокавказкото куба – ризница. /ПД-ЕАКБ,стр.25/ Акадското an-kuba означава руда, но в буквален превод – “зародиш”, тъй като рудата се е смятала за  бременост на Майката-Земя. Също в санскрит kavaca, палийски kavaca, koja, хинди-урду kavać, непалски kabaca – ризница. В санскрит kapoāta, староперсийски kapautaka, средноперсийски kabyd, съвр.персийски kabitar, хотаносакски kavita, искашимски kabut и чувашки (иранска заемка) kavak – сив, сивосин, основно качество на метала, в останалите тюркски езици kök - син. /L-IAIL/,/МФ-ЭСЧЯ-1,стр.235/ Във фински hopea, естонски hõbe, вепски hobed – сребро. В кумански kbe – ризница. /ПРС/ „Тоулсхи” или „тулши” е дума породила много спорове. Според И.Добрев посочва монголското doγulga, tolga – шлем, производно на алтайското понятие за глава. Също в бурятски dūlga, калмицки dūlγэ, dūlxэ, халха-монголски и ордоски dūlga, старомонголски du'uluqa, dâwulγa – шлем, прототунгусоманчжурски *dzabuka – наушници, монголски togoo – котел, tugalga – олово, аналогично на чувашкото tăhlăn – олово, tuj, toj - бронз. /МРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.203,241/ В старокитайски tō, в ханската епоха twā, среднокитайски tэw, съвр.кит. doû – шлем, каска. В българските  диалекти думата туча означава бронз, бронзов. /СИ-РРОД,стр.516/ Някои го свързват с турското tunč – бронз. В тунгусоманчжурски tudza - олово, корейски tochai – брадва, показват прилика с китайското  tuη, tun – мед, метал. /ОМ-ПМЛ/ М.Москов смята че прабългарското тулши е звучало по-скоро като тулка и произлиза от монголското tugulga – топене на метал. /ИД-ЗСБХ,стр.318-319/ Думата  tulga, towulga – шлем се е срещала в езика на куманите. Според П.Добрев тюркската дума е заемка от санскритски, където tulaka – дебела, подплатена материя. /ПД-ДБЕ,стр.90-91/ Но противно на алтайската етимология, може да посочим келтското, ирландско tolg, tulg, tolc, кимвърското tolc – огънат метал, кимвърското twll, бретонското toull, протокелтското *tukslo – отвор, кухина, идентично с българското втулка. /EDGL/ Откриваме и индоирански паралели, в санскритски tittiragga – стомана, хинду-урду tulī, tulā – стоманена чаша, talaiyā – метален съд, котел, бенгалски tōranga, trānka – метален съд, маратхи tikhāra, непалски tikhā, пущунски tarkhah - стомана, пущунски tālaey – метални пластини, tsamtsaī – метален съд, котел, ddol – метално ведро, съд, индоиранското tulča, tulu – желязно вретено. В тох. /а/ tpuk, тох./б/ tuk – скривам, покривам, защитавам, поразително се доближава до осетинското taka, tаnхъа – шлем, респ. скриващ, защитаващ главата. Последното показва пряк паралел с чувашкото tuhьja, tahьja, татарското tulija – женска шапка в народната носия, изработена като наниз от монети, имитираща шлем. В останалите тюркски езици се среща думата takia, takija – тюбетейка, малка шапчица, таке. Посочената връзка с арабското  tākija – тюбетейка, показва по-вероятно обратна посока на заимстването, от тюркските езици в арабски, а не както смята М.Федотов. Заета и в руски под формата тафья. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.359/ Също в тунгусоманчжурски takka – женска свадбена шапка. /ССТМЯ,стр.154/ Възможно е и първоначлано тюбетейката, такията да се е поставяла на главата под шлема. Така че откриваме древен тохаро-тюрко-алански и индоирански паралел, обясняваш прабългарската дума. Като алтернативно решение може да мислим че „тулхси” означава колчан за стрели. Думата е съхранена в старобългарски тоулъ, заета в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан. /БЦ-ИБЕ-2,стр.119/ Фамер търси паралел със старовисоконемското dola – тръба. В чагатайски tulb - кожена торба. В санскрит *tūrṇas – колчан, осетниски tula – кръгъл, пръстен, tulæg – валчест, объл, tulыn – потапям, скривам, вкарвам-изваждам, аналогично на българското затулям, потулям – скривам. /ОРС/ Виждаме ясен осетински паралел. Следващият термин е „естрогин купе” което е също вид ризница. П.Добрев посочва не много точния превод – плетена ризница, позовавайки се на „памирското” yustrika – плетена дреха. /ПД-ДБЕ,стр.94/ Но откримваме аналогична осетинска дума за метал, стомана, желязо, доспехи: æzgær, zgъær, zgъærхædоn, обясняваща етимологията на прабългарското естрогин, zgъær означава точно метална броня. /ОРС/ Сходно е пущунското zgara, zghére – ризница, zerin – метал, метален. /БЛ-ККМ,стр.127/,/HP-PD/ В рушански, хуфски asgar – войн, т.е. облечен в броня. /ВС-РХТ/ „Тортуна пиле жупан” е титла, произлизаща от прабългарското, съхранило се и в старобългарски трть – старобългарска дума, означаваща, тълпа, въоръжен отряд, група хора, съхранило се в диалектното турия – дружина, известно и като топоними в България. /ДДСБНТ/ Интересната чувашка дума turta, turda - племе, показва идентичност с прабългарското тортуна, трть. Има преки индоевропейски паралели в старогръцкото stratos - войска, фригийското therm, арменското tarm, латинското turma, ирландското drong, старонемското trym, thrym, кюрдското tîre, персийски tire – племе, тълпа, също в ирландски trét – стадо, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове. /VS-ETD/,/EDGL/ Прабългарската дума е съхранена в старобългарски трть – тълпа, група хора, съхранила се в староруски трутъ – тълпа, съвр.руското трутить – трупам, натискам. Старостин въстановява протоиндоевропейското *(s)trent – тълпа, стадо, група хора /IEE/ Представката пиле – старши, висш, законен  показва по-големият ранг на този жупан, от по-голямата единица която управлява. „Алхаси купе” е също вид ризница, П.Добрев тълкува израза като „халчести ризници”, посочвайки „че в източните езици халка се произнася като алка и алха”. /ПД-ДБЕ,стр.95/ Може да предложим много по-точното осетинско понятие в иронски ælхыncъ, дигорски ælхij – възел, примка, аlхыncъ kænыn – правя възли или примки. Произлиза от глагола ælхъivыn/ælхъеvun – свивам, стискам, стягам, пресовам. /ОРС/,/ДРС/ Така „алхаси” означава плетена, „алхаси купе” – плетена ризница – основно защитно средство на аланския и прабългарския войн. И последният термин е „хлобрин”. П.Добрев стига до логичния извод че вероятно така се е наричала вид обсадна машина, но не намира убедителна етимология. /ПД-ДБЕ,стр.95/ Сматам че думата е двусъставна, хло от осет. хælæn – разбиващ, (бълг. хлопна – ударя), хъil – масивна изправена греда и брин, от осет. bыrыnkъ – острие, накрайник, клюн, нос, рило. /ОРС/ във вахански brin – коляно. Хлобринът е бил стенобитно оръжие, таран.

8). „Показовият кърчаг”. Надписът е направен върху фрагмент от керамичен съд, открит в Плиска. Публикации – Ст.Ваклинов, П.Добрев и др. П.Добрев обстойно разглежда начина на изписване. Става дума за лично име Показ, на собственика на стомната (кърчага). Интерес представляват вмъкнатите в кирилския текст две рунически букви  - „а”, позната ни от салтомаяцките надписи, както и от германските руни, където се използва нейната огледална форма, и  - вероятно форма на „голямата носовка” – „ън”, или означаваща – „ъи”/”уи” – като падежно окончание на думата „кърчаг”. Виж аналогичния знак  от каните в Наги-Сцент Миклош, със значение „у”! Вероятна връзка на името Показ с осетинското и балкарско Паго, българското Пако, Пакул, с етимология, осет. paka – широк, широкоплещест, широкопол, обширен.

9). Надпис от „Кръглата църква” в Преслав. Използвани са кирилски букви, с вмъкнати рунически знаци. Публикация на Ст.Ваклинов /СВ-СК,стр.225/ По-долу е записано „Църквата на Св.Йоан направи Павел Хартофулаз. Интерес представлява руническата буква „ю”, или „ио” изписвана като съединени рунически „и” и „о” - . Също откриваме „я” изписано с триъгълник, подобно глаголическото .  Самата титла „хартофулаз” всъщност е хартофилакс. Във византийската църковна йерархия, хартофилакса е висш духовник, трети по ред, след патриарха и архиепоскопа, произлизащ от йеродяконите или превзитерите. /ИГ-СБГКН,стр.86/

Горният глаголически надпис Миятев разчита като „тигюбъ” - , което П.Добрев свързва с келтското „тигийов” – покой. /ПД-КК,стр.82,135/ Но трябва да посочим че тази версия е невярна. Акад.Иван Гошев, обстойно изследва. Той открива началната буква  „с”, незабелязана от другите изследователи. Явно става дума за част от текст, унищжен при последвалото изрисуване на кръста. Така се получава -с, -т, -и, -г, -и, .б, -ж, -е и последната буква е „е-двойно” изписано аналогично като в мурфатларския надпис на поп Димян. Получава се „…сти, г~и (Господи) б~же (Боже) е” или „с~ти (Свети) Господи Боже е”. Виждаме една малко по-различна форма на глаголическото „ж” -  и на глаголическото „е” - , доближаващо се до руническите първообрази. /ИГ-СБГКН,стр.58,59/

10).  Името на княз Борис І, написано като моногром в „Кръглата църква” – Преслав. Открито е върху северната кула на църквата и публикувано от акад.Иван Гошев. Името е написано като монограм - БРИС, като „ъ” е изписано по-особено, наподобяващо „е-двойно”. Същата буква я срещаме и в Мурфатлар, в един от руническите надписи. Знакът пред името  е известен като „Христов моногром” разпространен е в ранното средновековие, както във Византия, така и в Рим. Това е един от „свещените” християнски символи. След името Борис, следват две руноподобни знака, които И.Гошев обявява за „тюркски”. /ИГ-СБГКН,стр-48-50/ Всъщност знаците са прабългарски. Първият , твърде наподобава партянското , арамейското  - „коф” или „ку” – „q” и пехлевийското  - „хе”. Среща се и в алано-прабългарското писмо  - „х”, кх”, дори прилича на глаголическия „хер”. Втората буква е без съмнение  - „ан”. Така че виждаме древнобългарската титла „къан, „кхъан”.

11). Монограмът на цар Симеон, в „Кръглата църква” в Преслав. Открит и описан от акад.Иван Гошев. Той смята че първите букви не са се съхранили и го интерпретира като „…МЕΩНЪ h”. /ИГ-СБГКН,стр.71/ Смятам че началното „С” добре се вижда, тъй като в него е вписан кръст. Отново се вижда по-специфичното „ъ” познато и от Мурфатлар.

12). Надпис от църква в с.Крепча (Търговишко). Публикации: К.Попконстантинов и Ото Кронщайнер, П.Добрев. В кирилски текст се съобщава че тук е погребан отец на име Антоний: „ВО ИМЯ ОТЪЦА С~НА И С~ТАГО ДУХА СЪДЕ ПОЧИВАЕТ ОТЕЦЪ С~ТЪ АНТОНИЙ”. Но следва и едни трудно интерпретиращ се израз: „А ИЖЕ СІОУ ЦРКВУ ЖИТНИЦУ СТВОРИТ ДА ОТВЕШТАЕТ ПРЕД БГОМ”, което на съвр.български означава „който направи тази църква житница, ще отговаря пред бога”. Виждаме че се получава безсмислица, тъй като никой средновековен българин, не би му и хрумнало да прави хамбар от църквата. П.Добрев ясно посочва че в случая думата „житница” не е славянската, позната ни и от съвр.български език, дума, а явно славинизиран прабългарски израз, със значение осквернение, поругаване, т.е. смисълът е „който поругае църквата ще отговаря пред бога”. Той прави паралели с талишкото жиэд – нисък, долен, нишон – знак, сариколското жит нишун – лош знак, жит нисэ – унищожение. /ПД-ДЕ,стр.194-195/ Напълно подкрепям твърдението му, само бих добавил паралели от най-близкия до езика на прабългарите – аланския (осетински) език. В дигорски didtа, didtоj – скверна, мръсотия, изпражнения, didt – anus, задник, dzidzeg – подигравка, насмешка, nicъcъærnа kænun, nicъcъumur kænun  – да опетня, да повредя, да зацапам, nittаr un – помрачен, nissаu un – зачернен, почернен, загинал, изгнил, nittu kænun – да наплюя, nizzаuаt un – опустошен, разрушен, niccævun – разрушавам, опустошавам, næuеsæn – непослушание, прегрешение, провинение. /ДРС/. Явно зад пославянченото „житница”, „жит ниц”, е стоял израз от рода на didtа nittu kænun – да оскверня и заплюя, или didtа nittаr un – осквернен и помрачен, или най-вероятно dzidzeg nittu kænun – да подиграя и заплюя.

13). Надпис от с.Равна (Провадийско). Публикация на К.Попконстантинов, О.Кронщайнер и П.Добрев. Надписът е на кирилица: „ВАРАКУР ЕКДА ХОШТЪ КОМКАТИ”  което на съвр.български означава „Варакур, кога ще се комкваш (причестяваш)”. П.Добрев се спира само на името Варакур, като посочва че е неславянско и търси паралели с варан, верени – змей. /ПД-ДЕ,стр.191/ Името Варакур показва твърде ясни осетински паралели. То е двусъставно, от „вар” – осетинското uar – голям и „кур” –  дигорски kur, иронски ku