АЛАНО-ПРАБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

__________________________________________________________________________________________________________________________

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

Част – 3

Надписи от Дунавска България.

А.Надписите от Мурфатлар

 Друга голяма група български рунически надписи са открити през 1957 г. при изкопни работи на хълм, около селището Мурфатлар (сега наречено Басараб), намиращо се в Северна Добруджа, разположено между градовете Меджедия и Констанца, на 15 км от нея. В периода 1957-74 г. се извършва консервиране на част от галериите, След 1974 г. работите са прекратени заради липса на средства, Румъния изпада в сериозна икономическа криза през управлението на Н.Чаушеску. Реставрацията е подновена едва след 1981 г. със средства на местните власти в Констанца. Днес Мурфатлар е известен и като голям винарски център. В периода 9-11 в. тук съществува голям манастирски комплекс от издълбани в меката варовикова скала, килии, зали, склепове. Комплексът е „издълбан” на мястото на стара кариера за варовик. По стените на галериите са открити множество рисунки на кръстове, християнски символи, но и също елени, коне, конници, множество рунически и кирилски старобългарски надписи. Част от тях са публикувани от румънски изследователи, а у нас от В.Бешевлиев, К.Попконстантинов и в последните години от П.Добрев. Самите надписи показват недвусмислена прилика с алано-прабългарското (донско-кубанско) писмо, изследвано от Г.Турчанинов в ареала на салтомаяцката култура и Северен Кавказ.

Румънските учени не са склонни много, много да говорят и пишат за българския период на Северна Добруджа (681-1878г.), който е и основен в историята на областта. В самия комплекс те виждат „римско-византийски” традиции, дело на „местно румънско население” (!?). Д.Богдан изказва мнението, че знаците са дело на местното антично дако-гетско население, тъй като от руните малка част приличат на древнотюркските. Без доказателства твърди че прабългарите не са имали писменост. Разбира се не може да обясни защо в другите части на гето-дакския ареал, липсва такава писменост! За част от рисунките, съдържащи кораб и дракони, се посочва че са „викингски”, тъй като два от намерените погребани скелети имали северен антропологичен тип, а през 10-11 в. районът бил свързан с викингските търговски пътища към Византия, известни като „от варяг в грек”. П.Дякону и П.Настурел първи издигат „норманския” произход на руническите надписи. Що се отнася до надписите, то те са определени като глаголически и протоглаголически, използвани от „местното румънско население”. Езикът на надписите бил „румънски” и „наскоро” преведен от румънските лингвисти, като съдържали много религиозни термини и изрази (!!!??) Що се отнася до чисто руническите надписи, произходът име е неясен. Най-вероятно били готски, или печенежки. Опитът на българските учени да ги представят за прабългарски не се приемал от световната научна общественост!? Така вижда нещата румънския учен д-р Константин Чера. /KC-BTCCC/ Типичен пример за румънски шовинизъм в науката, който е преобладаващ за румънските учени (както и за научните общности на всички съседни Балкански държави), както от времената на Кралска Румъния, продължил и в социалистическия период и продължаващ до ден днешен! Отношението на съседите ни, към нас, българската история и българското минало, въпреки смяната на „идеологическата мъгла”, си остава по принцип такова, каквото е било в 1913 г., отношение на пълно отричане на каквото и да е българско присъствие в окупираните и денационализирани български земи!

А.Щербак и Д.Немет без да проучат надписите, веднага ги обявяват за древнотюркски, а полският тюрколог Е.Триарски ги определя като печенежки. /ВБ-ЕПРНМ-В-4-1976,стр.12-15/

1. Надпис от Мурфатлар. Публикувани от проф.Казимир Попконстантинов, Vladimir Agrigoroaei, Luiza Zamora (№1 и №2, в позитив и негатив). Също и от П.Добрев (вж. „Златният фонд на българската древност”, приложение. С.2005 г.) Състои се от два реда. Първият ясно се чете като „кхан отес(ц)”, което ще рече „Господ Бог” или буквално „господар (владетел) бог”. Също може да посочим и алтарнативно значение с тохаро-осетинското *kan/*kæn- пораждам, създавам, т.е. „Бог-творец”, изхождайки от двете значения на *kan: в осетински иронски kænыn, дигорски kænun, тох. kan – извършвам, или в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд. /VS-ETD/ В авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. /ИС-ПРС/ В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски)  khonza – владетелка, царица. Също в ирландски ceann, ceann urra – вожд, главен. /EID/ На долният ред разчитаме думата „узиекхейе” която показва неочаквани адигски паралели. В адигски (кабардински) ŷašъхûэ, убихски ŷэšъхûэ, със значение бог, небе, обръщение към бога, клетва пред бога, произлизащо от хатското wašĥab – бог, адигското šхûэ - небе. От адигски понятието е заето и в осетински като uasxo, uasxæ – клетва пред бога. /АШ-ЭСАЯ-2,стр.90/ Така че имаме обръщение, клетва, призив към бога.

2. Надписи от Мурфатлар. Публикувани са от Е.Триарски, К.Попконстантинов, П.Добрев, Vladimir Agrigoroaei, Luiza Zamora. В първия се чете отново „Кхан Отец”. Виждаме и два варианта на изписване на буквата „ц”: едната е по-близо до салтомаяцките знаци , но в огледален вид, другата ,показва паралел с несторианското „с” -  „симакатх” и глаголическото „ц” - . Още по интересно е че в долната част на фигурата с кръст, над която пише с рунически знаци „отец”, откриваме също руническа дума означаваща „син” или „...н син”, т.е. част от християнската формула „отец, син и св.дух”. (по фотография на проф.К.Попконстантинов) В дигорски æn-, æm- са представки означаващи със заедно, а æmæ е съюза „и”, така че „н`син” всъщност е смесен прабългаро-славянски израз – и син, със син.

3. Надпис от Мурфатлар. Разчитаме израза „йижз хя” или „йижз хæ”. Тук имаме интересно изписване на „ж” и „и” в свързан с лигатура вид, както и сравнително рядко срещаща се вариация на „х”, посочена от Г.Турчанинов в надписите от Маяцкото градище и „ят” сходен с глаголическия. Самият израз е съкратено записване на името Исус Христос, Исусе Христе, и е обръщение към бога.

4. В друг надпис от Мурфатлар отново виждаме името на Христос, записано в юдейската му изходна форма, предадена с руни като „Ичеишусо” – Иейшуа, Исус. Също имаме съединено слогово изписване на „ич” и „иш”.

5. В следващ надпис от Мурфатлар откриваме словосъчетанието „шио лонже”, или „шио ланже”, съвсем вярно транскрибиран от П.Добрев. Както отбелязва и Турчанинов šyo е по-старата аланска форма, от съвр.иронско syo – черен. А втората дума е аналог на славянското „лоно” – скрито място и осет. lænk – леговище, ниско, скрито място, в случая означава „черен гроб”, гробна яма. Но може да посочим и съвсем друг превод, „шио” – в средноперсийски šya, šā, šyāta, пехлеви sūd – мирен, блажен, щаслив, в осетински-дигорски siau – ценен, скъп, драг, драгоценен, осетниски cаdæg– мирен, смирен, тих, cаd – тишина, смиреност, „лонже” – осет. læuuæn – здрав, траен, иронски læuuыn, дигорски læuun – стоя, издържам, изтърпявам, т.е. „постоянно блаженство” (за душата на вярващия християнин). /ДРС/ В горната част над „шио лонже” виждаме ясно изразен „монограм на Исус” изписан като съчетание „И~С” в рунически вид  - , т.е. вярата в Исус е „постоянно блаженство”. Абаев посочва произхода на læuuыn/læuun, от глагола ræmun – стоя тихо, аналогичен на персийското ram-budan – стоя неподвижен, с преход „r-l”. /ВА-С-2,стр.41/

6. Надпис от Мурфатлар, разположен до ръката на Исус Христос. По Vladimir Agrigoroaei и Luiza Zamora.  Надписът е разположен в горния ляв ъгъл на изображението на ръката на разпънатия Христос. Ясно се разчита думата „цонстонс” или „цонгстънс”. В осетниски cong – ръка, а в иронски tоnыn, дигорски tonun, tonau – разкъсвам, пробивам, издълбавам, или прикованата ръка (на Христос към кръста). /ДРС/,/ИРС/ Осетинското cong произлиза от древноиранското čanga, авестийското čingh – лапа, пущунски čangal, персийски čang, кюрдски čеng – ръка. Според Абаев най-вероятно понятието е производно на глагола *kan – копая, тъй като в персийски се среща и формата kang – ръка. /ВА-С-1,стр.314/ За tоnыn/tonun, Абаев посочва паралели във вахански tun, tōnd – разкъсвам, шугнански tān, tānd – натягам, изпъвам, авестийски tan – опъвам, хотаносакски ttun, ttunda, осетински tona kænыn – отнемам, грабя, основата е коренът *tan – натягам силно, изпъвам, респ.разкъсвам, раздирам. /ВА-С-3,стр.302/

7. Надпис от Мурфатлар. По Vladimir Agrigoroaei и Luiza Zamora. Разположен е над християнски кръст и завършва в тялото на птица. Добре се разчитат думите „ануачанс” и „с…ие”, като във втората дума, втората буква е заличена. Откриваме паралел с осетинските ирон.дигор. æncоn – лек, и  дигорски cъеu, иронски съiu – птичка, т.е. „лек като птичка”. /ДРС/,/ИРС/ Според Абаев, имаме звукоподръжателна етимология, напр. в чувашки cicbi, кюрдски cucik – врабче. /ВА-С-1,стр.336/

8. Също в друг надпис от Мурфатлар, разчитаме изречение от три думи, звучащи като „Орйесийе  кхълæ оргжлией”. Първата дума е орис, втората „кхълъ” хælыn/хælæn – разрашение, насилие, също в староиндийски c̨alás, осетински иронски xalыn, дигорски kъаliu, ягнобски xalalik, персийски xala, шугнански xalla, чувашки xula – тояга, насилие, идентично на бълг.диалектно хълам – закачам някого, притеснявам го, дори бия, насилвам. Произлиза от древноиранското wy-kāraya – руша, с преход в осетински kalыn, хælыn – руша. /ВА-С-4,стр.139/ Вероятно за това и прабълг.форма започва с „кх”. Третата дума „оргжлиеи” според П.Добрев е близка до талишкото оrыžje – съсипан, разрушен. /ПД-ДИДК,стр.139/ По-особенна е буквата „г”, показваща паралел с арамейското , партянското  - „г” или „гамал”. Осетинският аналог е uыrgъuыjаu – разсипан, аналогично на българското ургулешки – грубо, разрушаващо. /ИРС/ Но може да посочим също осет. иронско uаrgъdžыn – обременен, затормозен, носещ тежест, в букв. и преносен смисъл, за духовна тежест, в дигорски uаrgъ (мн.ч. uærgъtæ) – бреме, тежест. /ИРС/,/ДРС/ Така  че евентуалното значение е „орис обременена със страдание”. Виждаме една по-особена форма на „ъ” наподобяваща знака „h”. Акад.Иван Гошев открива аналогичния знак  - „ъ” в надписите от „Кръглата църква” в Преслав. Също трябва да обърнем внимание на думата „орис”. Славянският аналог на тази дума е *rokъ. Фасмер посочва в староруски рокъ, руски рок, украински рiк, белоруски рок, рокъ, старобългарски рокъ, отг.на гръцкото προθεσμία – съдба (Супр.сб), сърбохърватски рок, словен. ro°k, чешки, словашки, полски, горнолужицки rоk – съдба, период от време. Откриваме аналогично понятие в дигорското erisxæ – участ, съдба, предначертание, което обяснява и българското, неславянско орис! /ДРС/

9. Под №1 е даден надпис от Мурфатлар, който П.Добрев разчита като „анкхил” – ангел. /ПД-ЗФ,стр.81/ По-точно се чете „анкхили”, предвид „и” над „л”, дадено като второ хоризонтално тиренце. Но в друг надпис от Хумаринското градище (№2) откриваме сходна по значение дума – „анкъолъ”. /ПД-КК,стр.151/ Освен ангел и двата надписа могат да означават още нещо – осетинското иронско ænxъæl, дигорско ængъæl – надежда. /ИРС/,/ДРС/ Но по данни на В.Бешевлиев, в надпис №1 има начална буква  - „о”, но това не променя интерпретацията, предвид началното осетинско „æ”. /ВБ-ЕПРНМ-В-4-1976,стр.20/

10. Надпис от Мурфатлар, публикуван от В.Бешевлиев. /ПД-КК,стр142/ П.Добрев го разчита като „найкхез” което според него означава свещен, божествен. Етимологични паралели: тох./б/ nakte – бог, nāyake – ръководен принцип, netke, nars – убеждения, вяра. /DA-DT-b/ В угрофинските езици, във финландски noita, естонски nõid, лапландски niøjte, манси näjtkum – жрец, шаман, магьосник, общоугрофинското *num`v – бог, също в коми nadz, унгарски nagy – голям, силен, коми-езря niške - бог. /UE/ В санскрит nāthá – защита, упование, староперсийски necht – чист, пехлеви nēk, nēkīh, согдийски n`γz, ягнобски naγz, искашимски nek – добър, благ, красив, санскритски niseddhavya, персийски nask – харесван, почитан. /IED/

11. Надпис от Мурфатлар, публикуван от В.Бешевлиев. /ПД-КК,стр.143/ Ясно се чете „æси ум”. В друг надпис от Мурфатлар откриваме съвсем сходното „язд ум, ум хца”. /ПД-КК,стр.68/  П.Добрев го превежда като „в бога вярвай, вярвай в бога”, като в първият изрез е употробено общоиранското „язд, яздан” – бог, в осетински zæd, пущунски jazd, персийски izad – бог, а във втория, осетинското хuыcau/xuæcauæ, ягнобски xudo, кюрдски xuda, пущунски xuday, искашимски khuda, зебакски khudai, талишки xydo, персийски xoda, шугнански xudo, гилянски xudе, язгулемски xêdo, сариколски xûdoy, белуджи xuda, древноиранското xutāw – бог, аналогично в осетински xicau/xеcau – господар. /VS-ETD/,/IED/,/ВА-С-4,стр.197,256/  Заето в татарски  хоdаy, хоdа, хаk – бог, хuķа – стопанин, господар. /РТС/ за втората дума „ум” може да посочим в тох./а,б/ amok – учение, amouyo – религиозно учение, доктрина, В осетински amonyn – уча, показвам. /ВА-СЕИ,стр.29/ В осетински дигорски iman – вяра, религия. /ДРС/ Тохарската дума е иранска калка. В.Вс.Иванов я свързва с партянското `mwg, (amug)  учение. /ВИ-ТЯ,стр.78/ А що се отнася до първия надпис „æси ум”, то той означава „вярвай в истината” от осетинското æss - истина.

Във връзка с прабългарското „ум” може да посочим няколко прабългарски надписи от Мадара, които П.Добрев разчита като „ам, иоам, оиам”. /ПД-КК,стр.79/ Смятам че са различни форми на „ум” – вярвай.

12. Да разгледаме други два надписа от скалните църкви край Мурфатлар, публикувани от В.Бешевлиев. /ПД-КК,стр.142,145/  В първия четем: „си окоср, ан и кхниш”, а във втория, почти идентичното „ануа кхниш”. В първият надпис, думата „сио” може да свържем със средноперсийското šya, šā, šyāta, пехлеви sūd – мирен, блажен, дигорски siau – скъп, осетниски cаdæg– мирен, смирен, тих, cаd – тишина, смиреност, в тох./б/ sat – богат, висш. /DA-DT-b/ В хотаносакски tsaita, авестийски šātya, согдийски š`t – богат. /L-IAIL/ В палийски sata – щастие, благополучие. Втората дума „коср” е идентична с българо-осетинските имена Куцар, Косара и означава бял, чист, свят, в тох./б/ kutsi – бял, чист, свят, тох./а/ kāsu - красив. /DA-DT-b/ Близко по значение са осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra – бял, чист. В езика на скитите *krau-kasi е означавало “бял, блестящ сняг” (по Плиний), виждаме аналогичното kasi – бял, светъл, аналогично на славянското чист. /КВ-СЯ/ Третата дума „ан и” е показателно местоимение  ān-i, в средноиранските езици и означава този. Интерес представлява зарисовката на В.Бешевлиев, който дава пред „ан и” начална буква  – „с”, . Така получаваме думата „сан”, показващо връзка с дигорското sin – техен, дат.пад. на показ.мест. sæ. /ДРС/,/ВБ-ЕПРНМ-В-4-1976,стр.20/ Най-интересна е четвъртата дума „кхниш”. Отговаря на кабардино-балкарското kеšаnе – „градовете на мъртвите”, поминателните комплекси от надземни склепове, където в Средновековна Осетия се погребвали мъртвите. /ГТ-ПЯНКВЕ,стр.80/ Думата е фиксирана и в надписите около Мадарския конник, под формата кисинии, кишини. Етимологични паралели с тох./б/ kisain, kisaim – дом, убежище. /DA-DT-b/ В.Абаев също изследва тази интересна дума. Той посочва като нейн съвр.вариант, в иронски kъesena, дигорски kesena – дом, крепост. Като нейни аналози смята в абхазки a-kasana, абазки kasana, кабардински kэšana, балкарски kešne, свански kэšeni, чеченски kaš – надземен склеп, гробница. Бартолд също посочва интересната податка че киргизите наричали käsäna – мавзолей, гробница. Абаев смята етимологията на това понятие за тъмна и предполага връзка с персийското kašana – къща с глазура, от kaš – лак, емайл. /ВА-С-1,стр.594/ Всъщност виждаме един ясен тохаро-осетино-/пра/български паралел. От езика на юечжите и усуните, тя се е съхранила в източноиранските езици, като реликт в киргизки, а посредством аланите и прабългарите е достигнала до Кавказ.

В случая „кхниш” вероятно означава обител, манастир, храм, място за поклонение. Така вече се изяснява цялото изречение: „Мирен (блажен) и свят е този (или техния) манастир (тази църква, храм). Във втория надпис виждаме само израза „този храм”.

13. В друг надпис от Мурфатлар, публикуван от В.Бешевлиев откриваме аналогичното „сиж”. /ПД-КК,стр.142/ Връзка с дигорски sех – свят, иронски sыgъdæg – свят, чист, sыgаs uыn – възкръснал. /ДРС/,/ИРС/

14. Надпис от Мурфатлар, публикуван от D.Barnea, I.Stefanescu и В.Бешевлиев. /ПД-КК,стр.145/ П.Добрев прави два опита за разчитане: 1) „Ху диу шиу цон е дзухрьзте” – „Божи сине свети Христе”, /ПД-КК,стр.67/ и по-късния вариант 2) „Фуду` шуште гхубосте” което интерпретира като „Да  измиеш, изчистиш греха е добро”, с помощта на осетински и талишки ез. /ПД-ЗФ,стр87/ Смятам че надписът не е транскрибиран много точно. Ако направим екзактно съпоставяне с алано-прабългарските руни се получава: „Ву диу сиу цон е чуврвсте”. По-особебена буква е . Но в осетинските руни Турчанинов посочва  - вариант на „с”, така че „с” с чертичка най-вероятно е „си”, производна на несторианската „симакатх” -  - „с”. Думите в надписа са: „ву” – вероятно вариант на осет. uæ – л.мест. 2 л. мн.ч. род.п. – ваш, вин. п. вас, „диу” – общоиранското *dev – бог, в иронски dаuæg, дигорски idаuæg – божество, ангел, дух-покровител, „сиу” - средноперсийското šya, šā, šyāta, пехлеви sūd – мирен, блажен, благословен, дигорски siau – скъп, „цон” – осет. cong – ръка, „е” – спом.гл. 3 л.ед.ч. „чуврвзте” – осет. čыrыstоn – християнин, -tæ – мн.ч., или смисълът е „Вас, християните Бог (респ.светията-покровител) благославя с ръката си”. Абаев посочва че dаuæg/idаuæg, производна на общоиранското *dev, в езическия период означава бог, или всички „небесни сили” а после се прехвърля и върху християнските светии. Понятието е синонимно и равнозначно на zæd, аналогично на пущунското jazd, персийското izad – бог. Абаев разглежда dаuæg/idаuæg като далечни производни на авестийското *tavah - сила, vi-tavaka – небесна сила, бог. Думата idаuæg (в дигорският и вариант) е заета в пермското (коми) idэg – ангел-пранител, белег за древно аланско влияние. /ВА-С-1,стр.349/

15. Надпис от Мурфатлар. Публикуван от В.Бешевлиев. П.Добрев предлага транскрипцията „Манорис Исус жане е” без да го превежда. /ПД-ЗФ,стр.84/ Смятам че тази транскрипция е неточна. Първата дума е „ма”, може да я свържем с осет. mæn/mæ, което е род.п. на л.мест. æz – аз, както и в бълг. мен, ме, в осет. се превежда като мой, респ. в бълг. „на мене”. Втората дума е „кхоъис” и показва паралел с дигорското gъos, иронското xъus – ухо, слух, слушам, чувам. В авестийски gaoša, староперсийски *gaušaka, партянски *gōšak, ягнобски guš, кюрдски guh, талишки güš, персийски guš, пущунски ghwazz, ghwajz, шугнански gu'š, хуфски, рушански γōw, гилянски guš, вахански ghish, йидга ghu, белуджи goš, [h]oš, [h]ošə[g], хинди-урду kućiyā – ухо. /VS-ETD/,/IED/  Тук е използван същият знак за „кх”, както и в медальона на кан Омуртаг -  (без средна чертичка), в „кхарощи” значението му е „кха”. Знакът , който П.Добрев чете като „р”, всъщност е обикновенно „ъ”, което в кирилицата също има рунически произход. Все пак има ясна разлика с изписването на „н” - , което го откриваме в следваща дума от същия надпис. Третата дума е „исхс” което е начин на записване на Исус Христос, използва се и в старобългарски И~С Х~С. Четвъртата е „жане”, сходна с осетниското zыn, zыnаd, zыnæj – трудности, мъки, и петата е „е” – спомаг.глагол съм – 3 л.ед.ч., в остински i, бълг. е. В.Бешевлиев дава по-друга зарисовка на тази дума от надписа - , което може да се прочете като „сæне” или „сæни” което вече е максимално близко до осетниската (аланска) форма. /ВБ-ЕПРНМ-В-4-1976,стр.20/ Вж. бълг.диалектно сенище – нечиста сила, зъл дух! Под този израз се чете “йоосеъкх” – осет. uаsхæ, uаsхо – клетва. Думата е от адигски произход. Във хатски washav и адигски uasho, първоначално означават небе, а Уащхъуэ е Богът-Небе. В последствие в абхазски “уашхуа”, убихски “уашхва”, адигски “уашхо”, кабардински “уащхъуэ”, получават значение – клетва, или „клетва пред Бога”. /РБ-АВРЭ/ Целият израз придобива значение: „Чуй Исусе Христе изстраданата ми клетва”. В съвр.осетински би изглеждал така „Mæ xъus I~S X~S zыnæj uаsхæ i.”

16. Надпис от Мурфатлар, публикуван от проф.Казимир Попоконстантинов. Надписът е двусъставен, горната част е написана с алано-прабългарски руни, а долната на славянобългарски с кирилица. Опит за разчитане прави П.Добрев. Транскрибира руническия надпис като “Х~С анк`уон …жк`е”. Аргументира се с осетинските kuuon – моля се и džge – мълва, слава. Преводът е Христос, молещият се (за нас) възпявай. ПД-ДИСК,стр.127-130/ Смятам че интерпретацията не е особенно точна. Ако приложим точно звуковите равностойности на руните, по Г.Турчанинов, ще получим: Х~С – името Христос, „æхео(к)с” – отговарящо на осет. æххuыs – помощ, съдействие, ахъахъхъænыn – съхранявам, „т…жхз” – отговарящо на осет. иронско dzых, дигорско dzuх, cъuх - уста, dzыхdžыn, dzuхgin, cъuхgin – добре говорещ, оратор, с точни слова, сравни със съвр.бълг. джуки – устни, респ.уста (точен прабългарски аналог на осетинската дума от кавказки произход), джомоля - говоря! В балкарски džъux – уста, муцуна, чеченски и ингушки zъok, dzok – клюн, кабардински žex, абазински že, убихски čэ – уста. /ВА-С-1,стр.408-409/ На вторият ред – буквата „е” – отговаряща точно на осет. i – спомагателният глагол uыn – съм, в 3л.ед.ч. /ОРС/ Преводът е “Христос помогни, благославям те”. Правотата на превода се потвърждава от славянабългарския надпис: “Благословенъ, (еси вьсе)дръжит(елю), избавлiа (о)тъ все (г)р(ехы)…”. Виждаме израз-билингва, директен славянобългарски превод на алано-прабългарски израз!

17. Този надпис също е от Мурфатлар. Публикуван е от В.Бешевлиев. /ПД-КК,стр.145/ П.Добрев го разчита като „Лъанхесиъансен” и предлага доста свободен превод: „на Ланхо праведния старец”. /ПД-КК, стр.67/ Не мога да се съглася с него и предлагм следната трактовка. Руническият текст е звучал вероятно така „лъан ве сиъ ансен”. С помощта на осетинския език получаваме: „лъан” – осет.иронски læuuæn – здрав, траен, læuuыn, дигорски læuun – стоя, отстоявам, оставам, „ве” – осет. uыj личн. указат. мест. им.п. той, този „сиъ” – подобно на „сиу” - средноперсийското šya, šā, šyāta – блажен, смирен, дигорски siau – скъп, осетниски cаdæg– мирен, смирен, тих, cаd – тишина, смиреност, „ансен” – осет. anoson, ænusоn – вечен, ænusmæ – вечно, ænus – век. /ОРС/ Смисълът е „този (който) отстоява (вярата) е вечно блажен (за душата си).

18. Надпис от Мурфатлар – “Бæрæ кхум уофр`с”. Интересен и показателен прабългарски рунически израз от Мурфатлар. Паралелно с руническият израз, е написано с кирилски букви „длъжен съм”. Изключително ценното в случая, е че откриваме пряк израз-билингва, показващ директен славянобългарски превод на прабългарски (алано-български) израз. Разчитаме го много лесно с помощта на осетински. „Бæрæ” – от осетинското bar – воля, желание, действие, от един произход с авестийското vara, персийски, пехлеви bār – воля, желание, действие, аналогично на „македонското” барам – желая, търся, извършвам, „кхум” – в осет-дигорски xe, иронски xi – възвратно лично мест. свой, към себе си, за „уофр” и „с” - осетинското uаvær – условие, положение, т.е. поемам условие, а  завършващото „с” отговаря на дигорското es –  съм, да бъде.  Или изразът би изглеждал така „bar xe uаvær es”- „желая да поема условие”, респ. длъжен съм. П.Добрев предлага далеч по-неточен и смислово неверен превод, изхождайки от талишко obure – тегоба, мъка, т.е. нося мъка, нося тегоби. /ПД-ЗФ,стр.91/ Тук виждаме една по-рядка форма на „б” - , стояща близо до руническото „п” - , и на „е-двойно”  - , явно производна на  - „е” и по-рядко срещаното (в надписите от Равна) форма на „а” - . Също буквата „ф”  се доближава до латинската форма.

19. Надпис от Мурфатлар, публикиван от В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, П.Добрев. /ПД-КК,стр.144,64/ П.Добрев предлага различни версии, първата е „О Елте уомбъан сиолъанйокх” – „На Елто скиталеца, този гроб е”, или „О Елте Укел бан сио лонце е” – „На Елте, бан от рода Укел (Вокил), черният гроб е”. /ПД-ЗФ,стр.83-84/ И в двата случая той смята че се касае за поминателн надпис. Аз предлагам друга възможност, свързана с осетинския език. Първата дума „оелте”, осет. uæliuæg – победа, uælfаd – подем, вдигане, uælæti – връх, по-висок, „гоелаун”, осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, дявол, сравни с бълг. галатски – дяволски, „сио” - средноперсийското šya, šā, šyāta – блажен, смирен, дигорски siau – скъп, осетниски cаdæg– мирен, смирен, тих, cаd – тишина, смиреност, „лун” - осет. læuuæn – здрав, траен, læuuыn, дигорски læuun – стоя, отстоявам, оставам и „æс” – es спом.гл. съм в дигорски. Виждаме по-рядка форма на „æ” - , фиксирана в алански надпис от Олвия, като производна на арамейското  - „хе”. Съчетанието „шио лонже”, се среща и в други надписи. Едва ли означава „черен гроб”, все пак църквата е храм, а не гробище. Вероятно значение – „надвий, победи, вземи връх над злото (греха, изкушението, дявола), отстоявай и (ще) си блажен” (uælæti gаliu, cаdæg læuun).

20. Надпис от Мурфатлар. П.Добрев го транскрибира като „уаргон” или „уаргон” и го обяснява с осетниското uаrdоn – храм, светилище. /ПД-КК,стр.46-48/ Напълно съм съгласен с разчитането, само добавям че в осетински съществува и много по-точна дума, идентична с прабългарската, в дигорски аrgъаuæn, иронски аrgъuаn – църква. /ДРС/,/ИРС/ А произхода на тази дума е обяснена от В.Абаев, от средновековното осетинско argaun, индоиранското ā-gra, ā-gār – пея, благославям, респ. молитвени песнопения. В иранските езици изходното gār – пея, преминава в zar, съвр.дигорски zаrun, иронски zаrыn – пея, в язгулемски γarēv - плач. /ВА-С-1,стр.66/

21. В надпис от Мурфатлар откриваме името Ганъ -  - “Ганйе е”. Под надписа е нарисувана мъжка фигура, държаща кръст. В санскрит ghanaā, протоиндоирански  ghana, староперсийски zan, пехелеви zēn, осетински gænæn – оръжие, меч, сопа, поразявам. В рушански и хуфски can – оръжие. /ВС-РХТ/ Протоиндоевропейски *gang`, староиндийски gañja – оскърбявам, нападам, в осетински qonc - гняв. /IEE/ В арменски gan, старонемски gunnr, литовски ginti и производното му славянско гина, ирландски gann, gand,*gando-s, gonta, тохарски koiñi, осетински kъæn, kъæin, kъænæn – рана, т.е поразяващ, раняващ, убиващ, тох./б/ kant, осетински хъæn, хетски kunnanzi – поразявям, убивам, старонемски gāen - копие. /L-IAIL/ В бурушаски γan - убивам, бурушаския ясински диалект gagánum – сприхав, лош, поразяващ, е източноиранска заемака. Също в бурушаски *γān – стъпало, заето от  шугнанското  gān – крак, респ.  -ган, означава  и стъпквам, гнетя, подтискам. Може да посочим и прабългарските имена завършващи на –кан, –ган, като Заберган. Ганьо е българско и осетинско име, с вероятно значение – поразяващ, от протоформата Ганъ, в осетински Ганитæ – Ганеви е разпространена фамилия. В.Д`Амико посочва формата Гензо, от езика