ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ
Иван Танев Иванов
БЪЛГАРСКИ
ДУМИ С АВЕСТИЙСКА И / ИЛИ СЛАВЯНСКА ЕТИМОЛОГИЯ.
В
началото на XX-ти
век е било забелязано, че в източнославянските езици има изключително много думи, близки до
съответните думи от санскрит, езика на Авеста и съвременния език хинди-урду, говорен от над 700
млн. души в Индия и Пакистан. В същото време, близостта до пехлеви и други западноирански
езици е много по-слаба, сравнима с близостта до останалите индо-европейски езици. Причината
за това езиково явление е в миграцията на източните индо-арийски племена, включително и на
прабългарите на запад и тяхното асимилиране от праславяните. Това необикновено силно
подобие в речниковия фонд на славяните и прабългарите е направило взаимната им асимилация
на територията на Дунавска България безпроблемна, бърза и неусетна.
По-долу
са представени подобни думи, общи за авестийския, българския и руския език (табл. 2). Понеже
авестийският език е записан поне четири века преди да започне етнообразователният процес
при славяните, може да се предположи, че тези думи са били първо само авестийски, после са
пренесени от авестийския в славянските езици. Преносът може да бъде пряк или посредством
езика на прабългарите и другите сармати. Прекият механизъм на пренос могат да бъдат онези
многобройни ирански племена от сарматски произход, дошли от Средна Азия в периода
IV
в. пр. н.е. – III
в. н.е. в района на Северното Причерноморие и на север от Кавказ. Това са роксолани и росомани,
алани, язиги, аорси, българи, хазари, голяма част от които са приели християнството и са
асимилирани от славяните. Счита се, че в основата на полския, руския и украинския народи
стоят значителни маси иранско население от вида сармати. Посредством пряк механизъм
вероятно са заимствани такива авестийски думи като Mirhra
(Sanskrit Mitra)- мир, Ray
– рай, БАГА- Бог, SPAKA- СОБАКА (куче) и мн. др.
Косвеният
механизъм на пренос може да бъде: от авестийски в прабългарски, от прабългарски в
старобългарски (черковнославянски), от старобългарски (черковнославянски) в езика на
Киевска Рус, от езика на Киевска Рус в източнославянските езици.
Табл.
2. Паралелни думи между български и авестийски език, които се срещат и в руския език.
|
Авестийска дума или корен на дума |
Българска дума |
Забележка |
|
А
|
НЕ -отрицателна представка към съществителни |
както в алански и гръцки езици |
|
Ачиста |
нечист |
А + чист = нечист |
|
Поручиста |
Напълно чиста |
Име на дъщерята на Заратуштра |
|
Асту |
естество,
природа |
|
|
-Ава |
-ова, суфикс |
vidaeva data
= дяволски закони |
|
-Ана |
- ански |
суфикс |
|
Баврис |
бобър |
|
|
Агура |
Асура |
Превежда се като “жив” |
|
Бера |
бера, събирам |
|
|
Брата |
Брат
|
|
|
будра |
Бодър,
бодърстващ |
|
|
варса |
власи, коси |
Преход р - л |
|
Бараити (baraiti) |
вземам, прибирам, нося |
|
|
Ваз
|
водя |
|
|
Вата |
вятър |
|
|
Вере |
вярвам,
вземам |
|
|
Вэрка |
вълк |
|
|
Вид |
виждам |
|
|
Виду |
виждащ |
|
|
vid- |
знам |
|
|
гада |
разбойник |
Не идва ли от тук “гад” ? |
|
Гара
(Гайра)
|
планина |
Сравни: Средна гора, Черна гора,
Загора. |
|
Гара березайти |
висока
планина |
Березайти – висока. С прехода “р”
в “л” бер- става бел- и стои в основата на българския етноним (виж по-долу) |
|
Давой |
давай |
|
|
Дат |
да дам |
|
|
Датар |
Който дава, подател |
Сравни златар, пекар, бръснар |
|
Панча,
Панчан |
Пет, пети |
|
|
Дам |
дом, дам |
Дам - пристройка към къща за отглеждане на домашни животни |
|
дарга |
дълъг |
преход р - л |
|
джива |
жив |
|
|
друг, друдж |
лъжа |
Преход р - л; преход ж -
г |
|
задо |
задница |
|
|
дура |
далечен |
преход р - л |
|
Дева
|
дявол |
|
|
Дрва |
здрав |
|
|
Дрвайна
|
дървен |
|
|
Дру |
дърво |
Преход у - в |
|
Друч
|
Сдървявам се |
Преход у - в |
|
Жап
|
шептя |
|
|
Жи и Жу (също зи и зу) |
живея |
|
|
Жити |
житие |
|
|
Зара
|
злато |
преход р - л |
|
Зема
|
земя |
|
|
Зима |
студ, зима |
|
|
Иасан,
асан |
ясен, яснота |
|
|
Иасна |
изяснения на религиозни
обреди |
|
|
Маноя |
мия |
|
|
Мага |
могъщ,
мога |
|
|
Меду |
мед, питие и вино |
|
|
Мере |
умирам |
|
|
Мереч |
умъртвяване |
|
|
Мерета |
смърт |
Амерета - безсмъртен |
|
марта |
смъртен |
|
|
матар, мата |
майка |
Мата – женско име |
|
Мерезу жити |
мерзко живея |
|
|
Мизда |
мъст, отмъщение |
|
|
Та (ха) |
да |
Частица за потвърждение |
|
На |
не |
частица за отрицание |
|
набо |
небе |
|
|
Нова |
нов |
|
|
Па |
пия |
|
|
Пара |
при |
предлог |
|
Пасу |
пасящ, животно, което пасе, овца |
|
|
Патин |
път |
|
|
Парвя |
първи |
|
|
Пач |
Печа |
|
|
Паис (Pais) |
пиша |
|
|
Пересад |
прося |
|
|
Питум |
Питая, опитвам, храня се |
|
|
Риш |
руша |
|
|
Спар |
припкам, подскачам |
|
|
Спайята |
светлина,
светъл |
замяна на п - в |
|
Спнета
|
светец |
замяна на п - в |
|
Сраван
|
Слава
(Славен ) |
замяна на р - л |
|
Сру
|
слушам |
замяна на р - л |
|
Ста
|
ставам |
|
|
Стере |
стеля, постилам |
замяна на р - л |
|
Сту |
прославям с уста |
|
|
Тап |
натъпквам |
|
|
Тарас |
чрез |
|
|
Тверас |
творя |
|
|
Тач |
Тече |
|
|
Теман
|
тъмнина |
|
|
Три |
три |
|
|
Трити или Трайтана |
троен |
име на митичен триглав змей, име на митичен герой |
|
Трас |
тръскам |
|
|
Удра |
видра |
Преход у - в |
|
Фра |
пред |
Предлог и представка към думи, преход ф - п |
|
Фрам (fram) |