БЪЛГАРСКИ ДУМИ С АВЕСТИЙСКА И

ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

БЪЛГАРСКИ ДУМИ С АВЕСТИЙСКА И / ИЛИ СЛАВЯНСКА ЕТИМОЛОГИЯ.

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

В началото на XX-ти век е било забелязано, че в източнославянските езици има изключително много думи, близки до съответните думи от санскрит, езика на Авеста и съвременния език хинди-урду, говорен от над 700 млн. души в Индия и Пакистан. В същото време, близостта до пехлеви и други западноирански езици е много по-слаба, сравнима с близостта до останалите индо-европейски езици. Причината за това езиково явление е в миграцията на източните индо-арийски племена, включително и на прабългарите на запад и тяхното асимилиране от праславяните. Това необикновено силно подобие в речниковия фонд на славяните и прабългарите е направило взаимната им асимилация на територията на Дунавска България безпроблемна, бърза и неусетна.

По-долу са представени подобни думи, общи за авестийския, българския и руския език (табл. 2). Понеже авестийският език е записан поне четири века преди да започне етнообразователният процес при славяните, може да се предположи, че тези думи са били първо само авестийски, после са пренесени от авестийския в славянските езици. Преносът може да бъде пряк или посредством езика на прабългарите и другите сармати. Прекият механизъм на пренос могат да бъдат онези многобройни ирански племена от сарматски произход, дошли от Средна Азия в периода IV в. пр. н.е. – III в. н.е. в района на Северното Причерноморие и на север от Кавказ. Това са роксолани и росомани, алани, язиги, аорси, българи, хазари, голяма част от които са приели християнството и са асимилирани от славяните. Счита се, че в основата на полския, руския и украинския народи стоят значителни маси иранско население от вида сармати. Посредством пряк механизъм вероятно са заимствани такива авестийски думи като Mirhra (Sanskrit Mitra)- мир, Ray – рай, БАГА- Бог, SPAKA- СОБАКА (куче) и мн. др.

Косвеният механизъм на пренос може да бъде: от авестийски в прабългарски, от прабългарски в старобългарски (черковнославянски), от старобългарски (черковнославянски) в езика на Киевска Рус, от езика на Киевска Рус в източнославянските езици.

Табл. 2. Паралелни думи между български и авестийски език, които се срещат и в руския език.

Авестийска дума или корен на дума	Българска дума	Забележка
А	НЕ -отрицателна представка към съществителни	както в алански и гръцки езици
Ачиста	нечист	А + чист = нечист
Поручиста	Напълно чиста	Име на дъщерята на Заратуштра
Асту	естество, природа
-Ава	-ова, суфикс	vidaeva data = дяволски закони
-Ана	- ански	суфикс
Баврис	бобър
Агура	Асура	Превежда се като “жив”
Бера	бера, събирам
Брата	Брат
будра	Бодър, бодърстващ
варса	власи, коси	Преход р - л
Бараити (baraiti)	вземам, прибирам, нося
Ваз	водя
Вата	вятър
Вере	вярвам, вземам
Вэрка	вълк
Вид	виждам
Виду	виждащ
vid-	знам
гада	разбойник	Не идва ли от тук “гад” ?
Гара (Гайра)	планина	Сравни: Средна гора, Черна гора, Загора.
Гара березайти	висока планина	Березайти – висока. С прехода “р” в “л” бер- става бел- и стои в основата на българския етноним (виж по-долу)
Давой	давай
Дат	да дам
Датар	Който дава, подател	Сравни златар, пекар, бръснар
Панча, Панчан	Пет, пети
Дам	дом, дам	Дам - пристройка към къща за отглеждане на домашни животни
дарга	дълъг	преход р - л
джива	жив
друг, друдж	лъжа	Преход р - л; преход ж - г
задо	задница
дура	далечен	преход р - л
Дева	дявол
Дрва	здрав
Дрвайна	дървен
Дру	дърво	Преход у - в
Друч	Сдървявам се	Преход у - в
Жап	шептя
Жи и Жу (също зи и зу)	живея
Жити	житие
Зара	злато	преход р - л
Зема	земя
Зима	студ, зима
Иасан, асан	ясен, яснота
Иасна	изяснения на религиозни обреди
Маноя	мия
Мага	могъщ, мога
Меду	мед, питие и вино
Мере	умирам
Мереч	умъртвяване
Мерета	смърт	Амерета - безсмъртен
марта	смъртен
матар, мата	майка	Мата – женско име
Мерезу жити	мерзко живея
Мизда	мъст, отмъщение
Та (ха)	да	Частица за потвърждение
На	не	частица за отрицание
набо	небе
Нова	нов
Па	пия
Пара	при	предлог
Пасу	пасящ, животно, което пасе, овца
Патин	път
Парвя	първи
Пач	Печа
Паис (Pais)	пиша
Пересад	прося
Питум	Питая, опитвам, храня се
Риш	руша
Спар	припкам, подскачам
Спайята	светлина, светъл	замяна на п - в
Спнета	светец	замяна на п - в
Сраван	Слава (Славен )	замяна на р - л
Сру	слушам	замяна на р - л
Ста	ставам
Стере	стеля, постилам	замяна на р - л
Сту	прославям с уста
Тап	натъпквам
Тарас	чрез
Тверас	творя
Тач	Тече
Теман	тъмнина
Три	три
Трити или Трайтана	троен	име на митичен триглав змей, име на митичен герой
Трас	тръскам
Удра	видра	Преход у - в
Фра	пред	Предлог и представка към думи, преход ф - п
Фрам (fram)	управлявам	Преход ф - п
Чи	че
Шити (жити)	жителство, дом, живея
Шус	съществувам
Хварнах (hwarnah)	слава, хвалба	преход на “р” в “л”
ту	Ти
ва	Вас
нао	нас
сраво	слава, слово	преход р - л
рада	радетел
Бойвра	Бой, битка
кхру	кръв	(преход у-в). При други ирански езици кръв е “кун”, от където е преминала в тюркските езици като “кан”- кръв.

ита – и така

каурва – плешив, без коса, уши, опашка и пр.

тап – топъл

дура – далечен (преход р-л)

два – два

три – три

третя – трети

даса – десет

бу – да бъда

буд – будя, бдя

гр – гълтам (преход р –л)

дэр (1) - държа

дэр (2) – дърля се, бия се

зв – зова

зр – злобея (преход р - л)

им – имам

пи – пия

пэрса – прося, питам

сад – седя

срв – слушам (преход р – л и преход в –у)

ста – стоя

стр – стеля

трс – тръскам, тръс (например, земетръс)

фрава – плавам (преход р – л и преход ф -п)

âstâya (â-stâ) – ставам

âste - стоя

dva (va) - две, двама

meretô (mar) - умирам, издъхвам, (ameretât – безсмъртен)

nas- изчезвам (сравни със УНИЩОЖАВАМ)

nava – нов, пресен

navaca - девет

navaitîm (navaiti) – деветдесет

ni- представка към думи придаващи им значение надолу, вътре, назад

Jivya, jvañt- жив, живеещ

ghenâ – жена

pañca (pañcan) – пет (пети)

pañca-dasa - петнадесет

pañca-dasan – петнадесети

paurva - първи, стоящ най-отпред

paourva - първи; преди, за пръв път, изцяло

pasu - овца; домашни животни, които пасат

pateñti (pat) -падам

patha (pathan) – път, пътека (пътища)

perena - пълен, напълнен (преход на звукът Р в Л)

pouru - много, многобройни, излишество

raê - богатство, богат (не идва ли от тук rig - владетел)

ratavô (ratu) - съдия, управител, властник; присъда. Сравни с РАДЕТЕЛ, РАДЕЯ.

ratha - колесница, каляска –(сравни с РАТ – война)

rathaêshtar – боец, войн, буквално колесничар

saite (sata)- сто

sraêshta – най-хубав, най-красив (sr- преминава в kr-)

srava - молитва – СЛАВА

sru- - слушам, чувам, (преход на звукът Р в Л)

srûtô (srûta) – чут

surunvata (surunvañt) – слущаем, чуваем

suxrãm (suxra) -червен, блестящ

shâishtem (shâishta) – най-щастлив (сравни със ЩАСТИЕ )

srayanaca (srayan) - красота (sr – преминава в kr)

stê (sti, stôi) – съществувам, устойчив, стоя

shyeiñti - живея, пребивавам. Сравни с широко използваната в миналото българска дума ШЕН и израза ШЕН ЛИ СИ, в който “шен” означава жив, радостен. Подобна дума със същото значение обаче я има в много езици, включително и китайския.

tarô-pithwem (tarô-pithwa) – недохранен, буквално “извън храна” (taro - извън)

thrisatem (thrisata) – тридесет

thrisãsca - три

thrish – трижди

thwa - ти, твой

ukhra - могъщ, силен, мощен, стабилен, устойчив. Сравни с общославянската дума ГРАМАДА, от където идва ОГРОМЕН, които са думи с неясна етимология.

urvaire (urvarâ) - дърво

vadare – удар, инструмент за удряне

vaya – въздух, атмосфера

vâta – вятър

vispa – всички, всичко

vouru - широк, обширен, сравни с ВОЛЕН

vehrka - вълк (преход р-л)

vid- - знам

vîdvå (vîdhvangh) - знаейки

vaêdâ (vaêd, vid (k)) – знание

xshvash -шест

xshtûm (xshtva) - шести

zairita - златен; зелен

zam – земя

zbayamahi (zbâ, zbi) – зова, призовавам

zî – за, защото

zâire (zâiri) - зелено, жълто