КОГА Е НАСТЪПИЛА ТЮРКИЗАЦИЯТА НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ

ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

КОГА Е НАСТЪПИЛА ТЮРКИЗАЦИЯТА НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ ?

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Известният историк от Башкортостан Салават Галлямов [Санскрит и Башкурдский язык. Москва - Санкт-Петербург, Институт Курдистана и Передней Азии, 2003, с. 5-43] изказва обоснованата теория, че древните башкорди и волжски българи са били сродни ирано-арийски племена. Той цитира голям брой учени, според които индо-ариите, преди да заселят Ариана (Балхара) и впоследствие Индия и Иран, живеят Южен Урал.

Същият историк счита, че родът Буляр (Белар, Биляр - волжските българи) произлиза от митаните–муйтени от Зеравшан, Източен Иран [Галлямов С. А. Башкорды от Гильгамеша до Заратуштры. Уфа, РИО РУНМЦ Госкомнауки РБ, 1999]. В областта Зеравшан – Източен Иран, в районите Табруз и Октамберди днес живеят наследниците на древните мидийци (муйтени – митани), които се делят на два основни рода, Баилари (Белари) и Парши. За произхода на родовите названия Баилар и Парш свидетелстват историческите предания на митаните, записани от Л.С. Толстой [Л.С. Толстов, М., 1984, стр. 84-85]. В древността, митанския народ бил разгромен от войските на чужда държава. Вероятно се имат пред вид събитията от 550 г. пр. н.е., когато персите завладяват Мидия по времето на Кир Велики (559-530 гг. пр. н.е.). Завладените митани се поддържали едни други, като се стремели да заемат високи държавни длъжности, даже да завладеят царската власт. Тогава другите народи уговарят царя да унищожи всички митани. Царят унищожава митаните. Тъй като митаните обаче били добри съветници (по военните въпроси и др.), царят скоро съжалил за това и започнал да търси не е ли останал жив някой от тях. Накрая намира една жена, чийто съпруг бил митан. Мъжът на тази жена загинал, а тя била бременна. Тогава царят я взема при себе си в двореца, където тя родила. Раждат се двама сина, единият Баилар (Белар), а другият – Парш. Синовете на тази жена били възпитани от самия цар и от тяхното потомство се създали родовете Баилари (Белари) и Парши. Родовото название Баилар (Белар) е близко до термина БОИЛ в ранната българска държава, който има смисъл на “висш държавен служител, съветник”. Родовото название Парши напомня етнонима Паршуа, Перси. Българите от Волжска България са известни още и като Белари, Булари или Баилари.

Живелият през XI-ти век във Волжска България учен-историк Якуб бин Ногуман ал-Булгари е написал книгата "История на Булгар". Тази недостигнала до нас книга се споменава в пътеписите на арабския (?) пътешественик Абу-Хамид Ал-Гарнати, който посещава Волжска България в 1135-1136 г. и пише, че "… при тях учените се наричат — балар, поради което тази страна се зове "Балар", в арабизирана форма - "Булгар". Това аз прочетох в "История на Булгар", преписана от български кадия, който бил ученик на Абу-л-Масали Джувейни” [Путешествие... М., 1971, стр. 31]. Абу Мухаммет ал Джувейни (1028-1085 г.) бил известен ирански богослов от Нишапур. Същият този Ал-Гарнати (XII-ти век) пише, че в страната Белар (Волжска България) не живеят тюрки, но около град Саксин (Итил, делтата на Волга) номадстват тюрки. Съгласно съобщението на Ибн-Фадлан (X-ти в.) научаваме, че българите от рода буляр-белар са вземали тюркски жени като наложници. Например, дъщерята на царя на огузите, които номадствали по границата на Волжска България станала наложница на владетеля на рода Биляр — Алмуш .

Персиецът Ибн-Даста, живял в Хорасан свидетелствува, че волжските българи се делят на три колена: берсула, есегел и болгар, а относно начина си на живот и трите дяла са на една и съща степен в развитието си. Вместо монети използуват разменната стойност на кожи, като стойността на една кожа се равнявала на 2,5 дирхема. "Българският народ е земеделски и произвежда всякакъв вид зърнени храни като пшеница, ечемик, просо и др." - твърди Ибн-Даста [Хвольсон Д. А., Известiя о хазарахъ, буртасахъ, болгарахъ, мадьярахъ, славянахъ и руссахъ., СПб., 1869 г., с. 23]. Освен със земеделие и скотовъдство, българите са се занимавали с лов и пчеларство. В този смисъл, терминът БУРДЖАН – земеделец е подходящ за описание на древните българи.

Много сходни с посочените сведения дава Ал-Бакуви. В началото на XV-ти в. той прави сбита редакция на космографично-географското съчинение на Захарийа ал-Казвини (1203-1283) "Паметник на страните и съобщение за рабите (на Аллаха)". То е извлечение от над 50 автори, като доста от използуваните съчинения не са запазени. Съгласно стигналите до нас чрез Ал-Бакуви сведения, волжските българи са известни като изкусни в занаятите и корабоплаването. Велики Болгар е построен от борово дърво, а стените му от дъб (подобни дървени дворци се откриват сега и в Плиска). Пътуването от него до Константинопол траело два месеца. Наоколо живеят безчет тюркски народи, от което може да се направи извод, че за Ал-Бакуви българите не са били тюркски народ.

До XIV-XV-ти век руските източници наричат част от населението на бившата Волжска България “бесермени” (мюсюлмани, според някои съвременни езиковеди - вид уралско племе), а друга част – “тюрки” (кипчаки). Трета част - монголските пришълци от времето на Златната орда, е обозначавана с названието “татари”. По това време названието “тюрки” е обидно за местните кипчаци, които предпочитат названието бесермени, характерно за старото, вероятно българско население. След XIV-XV-ти век настъпва кипчакизация на цялото население и названието бесермени изчезва, като се заменя с “татари” [Ахметзянов М. И. Кипчакский компонент в этногенезе татар Поволжья и Приуралья // Идел. Казань, 1992. № 3-4]. В Османска Турция до около XVI-XVII-ти век, названието “тюрк” е употребявано много рядко и също означава номад, селянин, див и груб човек. Много по-късно, както изглежда едва в XX-ти век то добива съвсем друга семантика и се използва като идеологическо средство на пантюркистката доктрина на Република Турция за разширяване и възстановяване на нейното влияние в региона. Понятието тюрк произлиза от монголската дума “тургут” и означава пазач, охранител. Така са ги наричали господарите им жужани (протомонголци).

Волжска България има 38 големи града-крепости между които Болгар, Биляр, Самара, Саксин-Болгар, Тура-Кала, Чуртан, Ибер-Болгар, Саркел, Омек, Шеркала, Сабакюл и др. Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII – XVII век се русифицирали и са играли важна роля в руската история. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.