"Южният, причерноморски" произход на етнонимът РОСИ, РУСИ се подкрепя убедително от факта, че народите, разположени на север от руснаците ги наричат с названия, пряко произлизащи от първоначалното название на славяните - венети.  Така, естонското название на Русия е Venemaa, а финландското - Venäjä . Явно, названието РОС е тръгнало от юг на север и изобщо не е стигнало до най-северните части на източно-славянските земи, за да се усвои от северните им съседи. Нещо повече, естонците и финландците наричат с подобно название Швеция (Rootsi и Ruorsi), което показва, че за тях това название е добре познато, но те изобщо не го свързват с руснаците!

         Около две трети от религиозния пантеон на източните славяни представляват богове и персонажи, заимствани от иранската митология. За разлика от това, в митологията на източните славяни няма нито един германски или скандинавски бог. В древноруския документ “Слово о полку Игореве” [Слово о полку Игореве. М., 1972 г. Перевод Д. С. Лихачёва] писан през XII-ти век и отразяващ по-ранни представи се казва, че русите произлизат от бог Даждбог, който отговаря на иранския бог Датар, чието име на авестийски означава “деятел, създател, творец”. В момента, сериозните руски историци считат, че източникът на етнонима Рус са били, разбира се не шепата нормани от IX-X-ти век, а алано-сарматските племена от района между река Дон, Азовско море и Северен Кавказ. Представители на тези племена са оставили т.н. салтово-маяцка археологическа култура, разположена по долината на реките Северен Донецк и Дон с център град Саркел.

Кои са били тези тайнствени роси (urus)? На пръв поглед отговор на този въпрос може да се намери лесно, като се установи етническия характер на племената, оставили тази салтово-маяцка археологическа култура. Обаче, положението не е толкова просто, защото се знае, че създателите на салтово-маяцката култура са главно прабългарските и отчасти аланските племена, формирали Старата Велика България. Господстващият днес в руската историческа наука възглед, че прабългарите са били тюрки пречи на руските историци да си обяснят как така племената от салтово-маяцката култура ще са им дали името “роси, руси”, бидейки в същото време тюрки. Поради това руските историци са принудени да търсят името роси в сарматските племена роксолани и росомани, които според римски източници са живели в Северното Причерноморие, от Азовско море до северен Кавказ до I-ви век. Тази възможност за обяснение обаче е твърде ефимерна, защото между роксоланите и тайнствения народ роси има времеви интервал от 500 години. Засега, проблемът остава в “тупик”. Той може да намери решение, когато и руските историци се убедят, че прабългарите са били етнически сармати, част от тези “тайнствени” роси (urus).

Ако прабългарите и аланите са дали името “роси” на източните славяни, кога самите те са носили такова етническо име? Вече беше споменато, че в този период прабългарите са били назовавани с две имена, едното произлизащо от корена “блгар” с всичките му разновидности и второто – “бурджан”, използвано главно от персийски и арабски източници. Може да се намерят доказателства обаче и за употребата на трето название – роси, рожи и др. под.

Както беше споменато от легендата за красавицата Боз, оженила се за Атила, владетелят на бурджаните – българите в държавата Бурджан-Барджил-Берсилия бил Шан Албан Риштав. В тази държава имало голяма планина, чието име след идването на татите се променило и станало Татеш. В легендата изрично се споменава, че предишното име на планината било подобно на името на бурджанския владетел Риштав. Името Риштав носи авестийската и санскритска наставка –ав (на славянски –ов или    -овски) и може да се преведе като “Ришт-ски”. Освен това, старото руско име на тази област (Берсилия, днешен Дагестан) е Сурож. Няма ли някаква връзка между названието Сурож и фамилното име Риштски? В съвременния руски език, а и в старобългарския, представката “су-“ указва на съвместност, общост. Например думата “супеск” означава почва, която съдържа много пясък; думата “супоростая свиня” означава свиня, бременна с “поросята”. Названието “Сурож” може да означава място, където има “рож”, т.е., където живее народ наречен РОЖ. Фамилното име Риштски вероятно идва от същите тези “рож”, т.е., владетелят Риштав-Риштски е представител на народа “рож”- Рожски, Ростов. От легендата става ясно, че и планината (държавата ?) преди идването на татите е имала подобно име, примерно “РОЖ” или “РОС”. Така се събират три независими свидетелства, че в района на Берсилия, по времето на Атила (440-450 година), народът, планината (държавата) и владетелят са носили много близки помежду си имена “рож”, “риштски” “риштска”, които са подобни на името на тайнствения народ РОС. Тъй като местоживелищата на народа Рож и на бурджаните-българи съвпадат, а владетелят на бурджаните носи името Риштски - рожски, то е явно, че става дума за един и същи  народ. Този извод се подкрепя и от факта, че по това време река Волга в района на своята делта (Северна Берсилия) е носела името Рос, а в много арабски и персийски документи е наречена “Руска река”.

По-нататъшната съдба на народа РОЖ – РОШТ- Бурджани е добре известна. След “излизането на хазарите от Вътрешна Берсилия” и нападението им над българите-бурджани –роси (669-670 год), част от този народ се преселва на северозапад в района на реките Дон и Северен Донец и създава археологическата култура, известна като Салтово-Маяцка. Съгласно Вернадски [Вернадский Г. В. Древняя Русь, М. 1996] названието рос (русь) може да се е появило през т.н. ирански период. През този период много хидроними носят това название. Река Волга е наречена Рос ( Rvz ) от един анонимен гръцки автор на географски трактат, преписан в V-ти век на н.е. Някои арабски и персийски автори от девети и десети век н.е. наричат река Дон и река Волга "Руска река" (nahr аr-Rusiya). Река Оскол, приток на река Донец, е била известна в древните времена като Рос. Един от притоците на Днепър се нарича Рос, даже днес. Възможно е даже широко разпространеният хидроним Рша (Орша) също да е свързано с името Рос: такива названия са Орша, приток на Днепър; Рша, в древното Черниговско княжество; Рша, приток на река Суда. Един голям град в този район се казва Ростов на Дон.

Съгласно Вернадски, източникът на името РОС или РУСЬ не е установен със сигурност. Вернадски предлага следното обяснение. Сарматските племена аорси и роксолани населили още във II-ри век до н.е. территорията между Волга, Дон, Донец и Днепър. Имената на тези племена могат да бъдат изведени от иранските думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Възможно е, щото посочените по-горе реки от района на распространение на тези племена да са станали известни с племенните имена на околното население. В сарматския период названието “рос, рус” се асоциира с част от аланските племена, за което може да се съди по формата на названието рос-алани (roxolani). Думата roxs в аланския език е означавала “сияеща светлина”. Силната група на рос-аланските племена е живяла в басейна на река Волга, което обяснява факта защо древните гърци наричали Волга с името Рос.

Според нас, това обяснение е хронологически некоректно. Под ирански период, руската историография разбира времето на скитите и ранните сармати (VI-ти в. пр. н. е. – II-ти в.сл.н.е.), когато са се появили такива чисто ирански хидроними като Дунав, Дон, Донец, Днепър, Днестър, всички произлизащи от иранската (осетинска) дума “дон” – вода. Хидронимните названия “рос” са се появили доста по-късно, в периода когато възниква Салтово-маяцката култура, т.е., с появата на българите в Северното Причерноморие. Както видяхме по-горе, те именно са донесли това племенно название от района на Берсилия.

Названието РОЖ - РОС на сарматските племена, живяли първоначално в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България може да дойде от предложените от Вернадски ирански думи ors или uors "бял" и rukhs "светъл". Следователно, названието РОС се явява пълен синоним или друга форма на народностното название БЪЛГАР на същия народ, защото БЪЛГАР и РОС означават едно и също - “бял, светъл”.

Създадената от народа РОЖ-РОС Салтово-Маяцка археологическа култура всъщност е част от културата на Стара Велика България. По тези места, народът РОЖ влиза в контакт с източните славяни, настъпва частична и взаимна асимилация, коята има за резултат усвояване на названието РОЖ-РОС като етноним на част от източните славяни. Народностното название РОЖ и епитетът Рожски се запазват и до по-късно. В 860 година, братята Кирил и Методий са пратени на мисия до Хазария. Пристигайки в град Херсон на Кримския полуостров, Кирил намира “евангелие и псалтир, написани с рожки букви” и среща човек, който говори на рожки език [История на България, том 2, 1981, Издание на БАН, стр. 245]. Това вероятно е бил езикът на берсилските българи, докато рожките букви може би са били алано-касожки рунни знаци.   

Предишна глава на книгата                      Следваща глава на книгата          В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА