Българските университети ли ? По-добре Сталин да дойде!

Д-р Васил Хаджиилиев

През 1930 в СССР вече отминава времето на НЕП-а и на дневен ред идват централното планиране и властта на бюрократите. Съветското Политбюро, т.е. Сталин, решава, че в страната на Съветите ще се произвеждат само високоидейни, т.е. по критериите на ЦК, качествени филми. Времената са трудни, парите не достигат и затова сценариите ще бъдат най- прецизно проверени от многобрoйни комисии, най-добрите режисьори ще бъдат подбрани по най-строгите критерии на времето, а артистите ще бъдат цветът на гилдията. Знаем, че начинанието завършва с пълен крах, като качеството на филмите значително се влошава, а производството им пада 4 пъти.

Осемдесет години по късно в България сме на път да повторим този експеримент. При нас пък ВУЗ-овете са прекалено много! Какво да се прави? Ами ще се съкращават. За това мероприятие са впрегнати наличните “реформаторски” ресурси на правителството - министрите Дянков и Игнатов. Университетите знаят лозунга на първия - „пари нема, действай” – нали през повечето време живеят така. И макар, че сме на последно място в ЕС по пари, заделяни за наука и висше образование, протестите са по-скоро спорадични (изключвам каузата на БАН, която не е предмет на анализ в тази статия). Лозунгът на втория министър обаче, „devide and сonquеr”, ще взриви академичната общност в България. Поводът – появата на нов „свръх обективен” критерий за състоянието на нашите ВУЗ-ове - „Рейтингова система за висшите училища в България”. Според авторите: „Порталът е създаден, за да подпомага потребителите на образователни услуги в избора на висше училище”, т.е. разбирай кандидат-студентите и техните родители. Но, слушайки изказванията на министъра, май министерството и лично г-н Игнатов ще бъдат главните консуматори на този продукт. Последният изрази своята безусловна вяра в разработения в МОМН проект, като база за вземане на важни управленски решения в областта на висшето образование.

Но ще издържи ли системата доверието на обществото и висшите училища?

В описанието на индикаторите в рейтинговата система консорциумът ИОО-МБМД-С е заложил 6 групи критерии: (1) „Учебен процес”, (2) „Осигуряване на учебния процес”, (3) „Научноизследователски процес”, (4) „Социално битови условия”, (5) „Престиж” и (6) „Реализация”.

В група (1) създателите на „рейтинга” залагат четири обективни критерия – индикатор: 1.1 – оценка получена от Националната агенция за оценяване и акредитация НАОА; 1.10 – брой щатни преподаватели на 100 студенти; 1.11 – брой хабилитирани щатни преподаватели (доценти и професори) на 100 студенти и 1.12 – брой щатни асистенти на трудов договор с образователна и научна степен „доктор” на 100 студенти. Останалите девет критерия са субективни, т.е. те са базирани само на преценката на студентите, въз основа на проведено анкетно проучване: индикатор 1.2 – качество на теоретичната подготовка по специалност и висше училище; 1.3 – практическа подготовка на студентите в съответното висше училище; 1.4 – участие в стажове; 1.5 – актуалност на преподавания материал; 1.6 – обучение по чужд език; 1.7 – преподаване; 1.8 – оценяване и 1.9 – интензивност на обучението.

Би било чудесно ВУЗ да сверят часовниците си по посочените по-горе критерии, като за това е необходимо да се проследи методологията при изготвяне на анкетите, да се запознаят с анкетните карти и т.н. Авторите декларират, че е направена анкета с достатъчно на брой студенти, за да се получи представителна извадка. Но как са обработени отговорите на студентите от един голям университет, например, когато никой не е чувал за подобна анкета в този университет, твърди пред медиите Ректорът на университета. Като че ли това усилие е спестено и нека министър Игнатов да се позаинтересува от случая и да смъмри виновните за този гаф.

Но гафът продължава и в група (2) „Осигуряване на учебния процес”. Там отново се позоваваме на мнението на студентите за „оценка на материалната база” - индикатор 2.1; „оценка на административното обслужване” - индикатор 2.2; „организация на учебния процес” - индикатор 2.3; „оценка на библиотечния фонд – индикатор 2.6.

Господин министър Игнатов, дали отговорите на тези критерии са получени по същия начин?

Група (3) „Научноизследователски процес” е групата критерии, които най-точно определят облика на едно висше училище като център, в който се твори наука. Критериите са обективни и международно сравними – библиографската база данни SCOPUS, индекс на цитируемост и др. Странното тук е защо не са използвани данните, поискани от МОНМ за научната самооценка на висшите училища – разминаването между предоставените от висшите училища и публикуваните данни в „системата” в някои направления са драстични. И също защо е относително малка тежестта на тази група в комплексната оценка на висшите училища – само 20%.

Група (4) ”Социално битови условия” звучи странно на всеки студент в България. Всички знаят за какво иде реч – то просто такива условия няма и затова - по-скромно, господа! (Изключенията са по-скоро потвърждение на правилото).

Може би най-разтегливата категория от предложените ни групи е номер (5) – „Престиж”. Мога да се обзаложа, че и тук анкетният метод е „широко приложен” от авторите на системата. Иначе е приятно да научим за метода ”peer review” или що е то „стара слава” и ползата от нея. Но най-приятно е да узнаем, че е „Анкетирана национално представителна извадка от пълнолетното население на страната” - дали?

Неприемливо е поднесена и група (6) – „Реализация”. Така например за източник на информация за индикатор 6.1 „осигурителен доход на завършилите”са използвани данни на НОИ. Това звучи крайно несериозно при наличие на повече от 1 милион българи работещи в чужбина и огромна част работещи в България, които не са коректно осигурени от своите работодатели – данните са от ТВ, но са по-достоверни. За индикатори 6.2 „безработица сред завършилите” и 6.3 „реализация по специалността” отново са използвани данни на НОИ. По аналогия и тези данни не отразяват пълно реализацията на младите хора. Мотивационните категории „добих увереност, че ще успея в живота” – индикатор 6.4 и „създадох важни контакти и приятелства” са „изследвани” чрез анкетен метод. Тук отново възниква въпроса за обхвата на анкетираните. По същият начин ни се представят и „предпочитанията на работодателите” – индикатор 6.6. Но според председателя на една от регионалните ТПП, като една престижна организация, представител на работодателите мнение от тях във връзка с „рейтнговата система” не е искано, а и такова официално не е предоставяно.

А сега можем малко да посмятаме – ще сумираме процентното съотношение на оценките, предложени от създателите на системата за обективните и субективни критерии:

Обективни критерии:

Какво излиза? „Рейтинговата система за висшите училища в България” оперира с данни само с 36% обективни критерия. Останалите 64% се основават на непроведени или некоректно проведени социологически проучвания (!?) или данни, които не са достатъчно представителни !!

Появата на рейтинговата система на висшите училища безспорно е положителен факт. Но така поднесена „системата” няма да задържи задълго дори вниманието на кандидат-студентите. Като всеки нов продукт, особено в интелектуалната сфера той трябва да бъде внимателно апробиран, дискутиран и тогава да „влезе в производство”. А дали министър Игнатов ще използва тази „рейтингова система” като оръжие в борбата си с „излишните” ВУЗ-ове, ще видим. Поне официалната закана е, че тя ще бъде основен критерий при финансирането на висшите училища от държавата. А това, че системата на висшето образование в България се нуждае от спешни реформи е всеизвестно. Но не реформа от сталински тип: има ВУЗ - има проблем, няма ВУЗ – няма проблем. В момента нашият поглед е насочен на Запад, министър Игнатов. И там европейската директива е „Обучение през целия живот”. И кой ще реализира това? Затова, ако ще се закриват университети, по-добре Сталин да дойде.

           Д-р Васил Хаджиилиев

 25 януари 2011

 Стара Загора

Авторът е преподавател в Тракийски университет. Автор е на редица статии за българското висше образование, между които „Ще помогне ли папата на българските университети”, „Ще провалят ли българските университети Айнщайн” и др.